– В тази мартенска вечер
преминаващите коли
взеха да вият като сирeна за атомна бомба,
която
с магарешки рев
пронизваше възможността
за уж невъзможното бъдеще:
хлебарки, хлебарки, хлебарки, хлебарки.
– А после, кажи ми за после?
– На дървото: кълвач.
***
Ако това стихотворение ти харесва, можеш да ме подкрепиш тук. На страницата ми в Patreon можеш да четеш по-рано текстовете, които излизат в сайта. Там има и други изненади…
***
Фотография: Иван Димитров©