Не мога да ти сложа точка.
Ти винаги ще бъдеш удивителна.
Накара ме да забравя пунктуацията.
Глътнах всичките си запетайки.
За тебе бил съм все в кавички, в скоби.
Но ти благодаря поне,
че ми остави многоточие.
***
Представете си, че свиря на китара в подлеза. Ако ви харесва как съм изсвирил стихотворението горе, хвърлете някоя монета във виртуалната ми шапка. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©