По традиция го разхождам всяка неделя. Взимам го от апартамента към два и се запътваме към парка в центъра. Играем тенис на маса, пием лимонада. Понякога пия бира и той ме моли да му отсипя (или направо да му взема една), но отлично знае, че няма да му мине номерът. Е, прави физиономии. Дори успява да ме разчувства, но не се давам. Държа на своето. То и не зависи от мен, а от възрастта. Има си правила и толкова!
Ако не ни се играе тенис на маса, отиваме в сладкарница или кафене. В първия случай ядем толумбички и пием боза, ако има наливна, естествено. Той страшно си пада по сладки неща и омита чинията с учудваща бързина. Често му поръчвам допълнително. Не знам откъде го взема този апетит. Когато сме в кафене, му взимам нещо безалкохолно или чай. Той ме врънка за чаша кафе, но отново не му оставям никакъв шанс. Не е лесно да носиш отговорност за други хора, признавам.
Тази неделя тъкмо стигнахме до парка и се изля невиждан порой. Не беше валяло от седмици и сякаш небето се разцепи и изсипа над града целия натрупан дъжд. Скрихме се под козирката на стадиона. Беше поносимо, като изключим трите пияни момчета, които през две минути искаха нещо от мен – я цигари, я вода, я огънче. За късмет се изваля бързо и решихме да се прибираме. Бяхме вир вода.
И ето, вървим към вкъщи. Алеите, поляните, дърветата – всичко е мокро. По пътя има дълбоки локви. Тогава на него му щуква. Започва да се киска и да скача от локва в локва. Изскубва се от мен и прави опит да се пързаля по поляната. Три секунди преди да се пребие, успявам да го хвана. Карам му се известно време, но май изобщо не ме слуша.
Когато потегляме, той само чака да доближим някоя локва, за да се пльосне в нея. Отначало се впрягам и крещя по него, но постепенно осъзнавам, че няма какво да направя. Някои неща са непредотвратими.
И само от време на време си позволявам да въздъхна:
– Ех, дядо!
Разказът е включен в сборника „Силата на думите“.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©