Депутатът, който осъмна със задник вместо глава – 12

Красимир Хубенов прекара късния следобед в пълна почивка – той изпи бутилка и половина вино, което беше просто пре-лес-тно. Замезваше с 23 вида сирене, накълцани без какъвто и да било ред на дъската за рязане. Ръката му се срасна с дистанционното, пръстите му щракаха по пластмасовите копчета и сменяха каналите. Депутатът бродеше из следобедните псевдопублицистични предавания, които не спираха да го изненадват с простотията си и с лошия си вкус (за добър вкус можеше да се говори само когато той гостуваше в предаванията). Зазяпа се в един бозав сериал, който следеше покрай жена си, зазяпа се и в бляскавата телевизия „Ракета“, въртяща хит след хит до пълно пощръкляване. Веднъж-дваж Красимир Хубенов не успя да сдържи тялото си под поривите на игривата музика и се заклати в нейните омайни ритми. С най-голям кеф би започнал и да си припява, но за беда песните бяха нови и не помнеше текстовете им.

Мильо се вясна на няколко пъти, но бе потънал в занятията си (той напредваше с усилни темпове в една нова игра и беше решен да се бори с нея, докато не колабира от умора) и вяло подхвърляше по някоя и друга чисто информативна реплика на баща си. И все пак синът се оживи, не, направо избухна в паметния момент, когато по телевизия „Ракета“ завъртяха една от най-известните класики на световната балканска музика.

Щом чу познатата мелодия, Мильо се ухили толкова широко, колкото беше способен, сетне засука невидим мустак, набута пръсти в устата си и свирна пронизително, нахлупи на главата си въображаем калпак, защрака с пръсти и приближи баща си с танцова стъпка. Красимир Хубенов не се помайва дълго, а скочи на крака, двамата се хванаха един друг за раменете, завъртяха се няколко пъти, на Мильо нещо му щукна и се завтече към кухненския бокс, докато баща му се наслаждаваше на божествената ария с глас, ханш и пляскане на ръцете.

Към средата на парчето синът се завърна в такт с мелодията, тържествено извади иззад гърба си пакет със салфетки и го шляпна на масата. Баща и син се затресоха още по-енергично, заизваждаха салфетки от пакета и ги пръскаха във въздуха, а за да награди бащиното детенце за чаровното хрумване, Красимир Хубенов извади банкнота от сто лева от джоба си. Опита се да му я залепи на челото и понеже тя все се отлепяше, я пъхна под тениската на Мильо. Двамата закряскаха и се развихриха с удвоена сила, но песента вече заглъхваше и въодушевлението им замря.

След това знаково събитие синът награби в двете си ръце седмичната дажба храна на някой свой сиромашки връстник. Аматьорът би пренесъл хранителните провизии поне на три курса, но Мильо не беше случайно дете, така че с лекота преодоля физическите затруднения, оттегли се в покоите си и не се вясна повече.

Към девет и половина вечерта Пенка Хубенова се обади на мъжа си.

– Как си, Прасчо? Всичко наред ли е?

– Грух! Всичко е наред – излъга депутатът, нищо че сърчицето му се беше свило като таралеж.

– Нали ти казах, няма за какво да се притесняваш.

– Да, да…

– Прибирам се утре вечерта. Липсваш ми.

– И ти на мен, Козичке.

Вероятно е редно да добавим, че Красимир Хубенов наричаше съпругата си „Козичке“, когато беше в настроение. Ако беше напрегнат и изнервен, което напоследък се случваше твърде често, той се обръщаше към нея по-скоро с думите: „Козо проклета“ или „Коза загубена“. Това не означаваше, че и за секунда е преставал да я обичка – никакви обиди не бяха в състояние да нарушат семейния им уют. Възрастните, смятаха двамата, трябва да са в състояние да правят компромиси и да си прощават, ако държат на връзката си. И затова двамата се отрупваха щедро с компромиси и прошки, сякаш компромисите и прошките бяха подаръци, а всеки ден – Коледа.

– Така искам да те щипна по бузките! – възкликна гальовно Пенка.

– А аз искам да те щипна по… – изръмжа депутатът и от чувство за такт ще пропуснем словесния порой, който последва.

– Ох, недей така бе! Трябва да ставам рано.

– И аз, и аз! – възхити се Красимир Хубенов.

– Знаеш, че не мога да ти устоя!

– Само да те гепна…

И депутатът наговори на жена си такава върволица от фрази в типичния си цветист маниер, че тя изтръпна от другата страна на телефона, преди да затвори.

Вечерта се точеше пред телевизора като бира с по-малко течност и повечко пяна, Красимир Хубенов дремеше, джвакаше, сърбаше вино и вода, мляскаше шумно, както си позволяваше да прави у дома. Сети се за баща си прекалено късно, за да му се обади. Нищо, ще му се обади утре.

Накрая се загледа в комедийно шоу, което сериозните и непознаващи тънките нюанси на народния хумор културтрегери биха нарекли просташко. Подхилквайки се, депутатът се унесе, заспа, сепна се, сетне потъна в толкова дълбок сън, че не сънува. Още по-добре! Когато кошмарите станат реалност, по-добре да не сънуваш.

***

КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.

***

Новите глави на романа ще излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, можете да станете дарител и да използвате бутона долу. Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, можете да станете мой патрон в Patreon.