Депутатът, който осъмна със задник вместо глава – 14

Но времето лети по-бързо от правителствен самолет, който използваш, за да отидеш на футболна среща на любимия си отбор. Красимир Хубенов нямаше закога да рони сълзи, да се тръшка и да оплаква изчезването на любимичкото си личице. По силата на навика той насапуниса пълния задник с пяна за бръснене, нищо че кожата беше гладка и мека – както се бе изразил доктор Рушветов – като бебешко дупе. Депутатът беше поклонник на реда, поддържаше богат набор от навици и нямаше намерение да се отказва от тях при първата сполетяла го беда. И Апокалипсисът да дойдеше, нямаше да му обърне внимание, ако не е отметнал задачите си.

Красимир Хубенов се облече, не, тотално се изтупа – така бе свикнал, защото така бе редно – и зарови ръка в чекмеджето със златните ланци. Те го караха да се чувства по-уверен в себе си и той негодуваше пред просташката и бледа българска действителност, която обричаше колекцията му от ланци на забвение – било неприлично депутатите да се кичат с повече от един от тези непретенциозни накити от първостепенно историческо значение, та бе принуден да носи още един-два ланеца под ризата си. Професорите и останалите глупави умници от псевдоинтелигенцията не спираха да опяват, че традициите изчезвали, че и най-елементарната историческа памет се губела, че без вчера не можело да има днес и утре, а безцеремонно обръщаха гръб на най-паметния период на тази клета държава – деветдесетте години на XX век.

Умниците от Историческия факултет се впускаха да анализират, периодизират, но най-вече словесно да онанират, без да обръщат внимание на това, което се намираше под увисналите им и захабени от философстване и от бъркане там, където не им е работа, носове. Ако беше шефче на някой университет, а не просто достоен и смирен носител на почетните звания на 32 образователни институции, Красимир Хубенов би насърчавал научните трудове, посветени именно на този период – на периода, върху чиито основи бе изградено зданието на съвременната политика. Без да му трепне окото, той би заповядал само тези годинки да се изучават, само за тях да се пишат дисертации, само за тях да се публикуват книги. 

Но времето лети по-бързо от правителствения самолет, с който се връщаш от бляскавото дерби на любимия си отбор. Красимир Хубенов вече трябваше да търчи към Народното събрание за заседанието на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, чийто председател беше не друг, а тъкмо той. След маймунарника, както наричаше заседанията на комисията, го чакаше срещата с Будалалов, обзе го погнуса – ще го занимават някакви си там смотаняци, толкова бездарни, че не могат да си открият връзките на обувките, камо ли да ги вържат. Струваше му се несправедливо да бъде употребяван като патерица на някой друг, освен на себе си, но за партийните политики – или добро, или още по-добро.

Куфарчето го чакаше под закачалката, депутатът обнови съдържанието му, отвори лаптопа и изстреля скоростно един имейл, фрашкан с правописни грешки, но кой ли обръща внимание на тези подробности? Неведнъж бяха казвали на Красимир Хубенов, че е един от най-грамотните депутати в партията, а какво бяха имали предвид – четкаха ли го, подиграваха ли се с него или бяха откровени, той нямаше идея. Не му и пукаше.

Вече щеше да рипне към колата, когато се сепна, извади си телефона от джоба, измърмори, че при първия удобен случай ще го смени с по-нов – търпимостта му към мобилните телефони по начало бе слаба и намаляваше правопропорционално на възрастта им. С треперещи от напрежение пръсти Красимир Хубенов набра номера на единствения човек, с когото си позволяваше да бъде напълно откровен. От загриженост спестяваше на Пенка част от тревогите си.

– Защо не се обади вчера? – сряза го баща му.

Гроздан Хубенов беше надарен с арогантността и безпардонноста на оня, който се е родил в скромно, па макар и честно семейство, отрано се е разбунтувал срещу тази си съдба и е успял да си проправи пътя към богатството, полагайки основите на огромна бизнес империя. Наистина по този път той бе загубил някои маловажни неща като чувството за всякакъв такт и две дузини приятели. За десетина години беше загубил и връзка с родителите си, които така и не успяха да проумеят как са отгледали същество, чиято ценностна система е толкова отдалечена от етиката, колкото Земята от Проксима Кентавър. На пенсионна възраст обаче родителите простиха на чедото си, направиха ревизия на възгледите си и сега чедото ги изхранваше, в противен случай не беше ясно как ще оцелеят с пенсиите си от по двайсет и три лева и седем стотинки. За Гроздан Хубенов човечеството се състоеше от непрокопсаници и идиоти. За това негово убеждение помагаше необходимостта да оказва материална подкрепа на цели орди роднини: на него разчитаха, на него се уповаваха, защото неговата ръка подхвърляше подаяния на пернатите, скупчили се около него в курника на живота.

– Забравих – отвърна Красимир Хубенов.

– Е, нищо, нищо. Гледах те по телевизора. Беше феноменален!

– Сто на сто – въздъхна горчиво депутатът.

– Двеста на сто! Строши им кокаляците на тия мизерници – каза бащата, без да забележи, че синът му няма каквото и да е настроение.

– Да, да – проплака Красимир Хубенов.

– Звучиш малко… – Гроздан Хубенов затърси подходящата дума – опърпан. Станало ли е нещо? 

– Аз… На мен…

– Да не би Пенка пак да ги е надробила някакви, сещаш се, от нейните? – попита бащата, воден от увереността, че неговото отроче е винаги право и житейските грешки са му неприсъщи. – Слушай, тя не е лошо момиче, има само един дефект и той е, че е жена.

– Не, не… Просто от вчера си мисля…

– Да?

– Как да го кажа… Някак… Струва ми се…

– Кажи си, кажи си… – кротко рече Гроздан Хубенов, но тъй като депутатът мълчеше, избухна: – Кажи де! 

– Напоследък ми се струва, че съм пълен задник – изплю камъчето Красимир Хубенов.

Бащата не се поколеба и за миг.

– По-добре пълен задник, отколкото хилав гъз!

***

КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.

***

Новите глави на романа излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, можете да станете дарител и да използвате бутона долу.

Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, можете да станете мой патрон в Patreon.