Всеки човек рано или късно разработва своя тактика за справяне с напрежението и за преглъщане на горчивината, с която го облива денят. Някои хора развиват култ към природата и твърдят, че каквито и болки да ги налегнат, каквито и отрови да ги тровят, всичко се изпарява, когато се озоват на смълчаното било на планината или се потопят в самотата на ледено езерце, или пък се излежават под слънцето, поглъщайки лакомо неговите лъчи. Други търсят утеха в духовните практики – кълчат телата си в упражнения, друсат се с кислород, медитират и им се привиждат цветове. По-разумните представители на човечеството използват древната практика на наливане с алкохол, най-вече в петъчните и съботните вечери, но не защото не са посветили и останалата част от денонощието си на това доблестно занятие, а тъй като през другите дни от календара са принудени да се наливат по-умерено под плесницата на днешния тиранин: работното време. Когато беше под напрежение, Красимир Хубенов най-често се вписваше в третата група, тази на пиячите, но в извънредни ситуации му помагаше пазаруването.
При тази духовна практика степента на оздравителния и разпускащ ефект е правопропорционална на изхарчените пари. Пред Красимир Хубенов стоеше нелекият избор дали да се посвети на обикаляне по магазините и закупуване на всичко, което му грабне очите, или да съсредоточи усилията си в една или няколко по-скъпи покупки. Първият вариант беше по-трудоемък, по-изморителен. Когато имаше сили, нищо не бе в състояние да го уплаши, раздаваше се докрай, нали ставаше дума за психичното му здраве – то не бяха парцалки, хапване, джунджурии, телевизори, прахосмукачки, перални, хладилници. Когато искаше да мине метър, правеше ремонти на къщата – кухни, бани, покриви, по-изискана теракота, тъй като предишната не била в най-подходящия нюанс на електриково розовото; вдигаше пристройки към къщата или се посвещаваше на вилите. Но понякога и това му идваше твърде трудоемко. Докато чакаше ваучерите за екскурзии в космоса да поевтинеят, решението беше само едно – да си купи нова кола.
И какво като разполагаше с трийсетина коли? Нима не трябва да си доставяме незначителни радости? Нима не сме длъжни да си угаждаме и да правим дребни жестове към себе си? И нима никой не беше в състояние да разбере, че Красимир Хубенов изобщо не искаше да си купува повече коли? На него му се драйфаше от нови коли. Ако не беше принуден от лошото си настроение, дори не би му хрумвало да се подлага на тези мъки, напротив, би дал мило и драго да ги избегне. Не беше наивен. Наясно беше, че ефимерната радост от новото возило ще трае едва няколко дни. Съвсем скоро вече щеше да му се струва, че притежава автомобила от десетки години, че винаги е кръстосвал с него дупките, от които са съставени улиците в България. Опитът на депутата с кратката младост на колите беше мъчителен – той гледаше да не мисли за този проблем, защото озверяваше и му идеше да гази и пешеходците, и велосипедистите, и другите пъплещи по бетонните поля на този град нищожества.
Докато шофираше с двеста и шейсет километра в час към бутиковата автокъща, с ужас забеляза, че пътното платно на места е превзело дупките, и си помисли, че трябва да изиска незабавната намеса на Келепирка Келепирова – кметицата на столицата. За късмет тя беше разбрана жена и щеше незабавно да планира ремонти на ремонтите, които да запълнят пътните платна с колкото се може повече дупки.
Естествено, намираха се безродници, които врещяха как пътищата на нищо не приличали и настояваха дупките да бъдат премахнати. И работата не беше в това, че политиците не ги чуваха. Точно обратното, те ги чуваха отлично. Само че колкото и да се стараеха да обяснят на тези предатели, че в България първи са били дупките и чак след това са се появили пътищата, и че обичаите трябва се спазват, безродниците оставаха глухи и слепи: трябвало да бъдем европейци! Ха! И как си противоречат дупките с дивата европейщина? Не повеляват ли изконните ценности на българщината да влезем в Европа със своите дупки? Не, не, не! С подобни субекти беше смешно дори да се спори. Те не бяха в състояние да съзрат изяществото и съвършеството на българската дупка, пък камо ли да изпитат елементарна гордост пред космическата ѝ дълбочина, да се преклонят пред мрачната ѝ бездна. Колите се били чупели… Ами нали тъкмо там е работата! Като ти се счупи колата, ще си купиш нова, защо се стискаш като кокоша трътка? Но когато си безчувствен, не си в състояние да доловиш с притъпените си сетива привилегиите, с които щедро те сурвака твоята държава. А колко улици са пръснати из дупките на България и как гальовно се подрусват автомобилите из тях! И как омайно пееят откачените им гърнета, докато хвърлят искри като новогодиши бенгалски огньове по половинметровите бабуни на магистралите. Ах, ах, ах!
Колата на Красимир Хубенов се разтресе, когато навлезе в паркинга на бутиковата автокъща. Хората си знаеха работата – пред стъклената и приветлива сграда всякакъв спомен за пътна настилка беше тотално заличен. Западните туземци, помисли си депутатът, смятат, че за да ти се тресе автомобилът, той трябва да е оборудван със съответната екстра, но няма как да е иначе с калпавата им пазарна система и бездарната им икономическа мисъл. Така наречените европейци не разбират нищо от капитализъм, антисоциали политики и кисели краставички.
– А още по-малко разбират от кисело зеле и бахур – каза Красимир Хубенов и се стресна, понеже думите неочаквано се материализираха в устата му, вместо да си седят на топло в пълния му задник.
Не се наложи да избира новия автомобил твърде дълго – една красавица веднага му хвана окото. Тя беше неговият идеал: с отрупаните с перли двайсет и четири каратови златни джанти, които кротко блещукаха в аскетичното помещение, със златната боя, с която майсторите грижовно я бяха повили, със сапфира на платинения скоростен лост. Прехласнатият депутат пристъпи в купето. За всичко беше помислено! Кожените седалки бяха боядисани като зебра, а тапицерията на купето наподобяваше на оперението на папагал ара. Очите на Красимир Хубенов светнаха при вида на копчето, превключващо на турбо скорост. Производителите на возилото гарантираха изминаването на разстоянието София – Бургас за час и петнайсет минути, а еволюционната система „Дарвин“, целяща да запази генофонда на човечеството, помагаше да се избягват инциденти. Технологията, обясниха му в автокъщата, била разработена в Китай и подобрена от руснаците.
Попитаха го дали желае да си тръгне с новата кола. Какъв излишен въпрос! Как да не иска? Любезно предложиха да откарат стария му автомобил на избрана от него локация. Депутатът поразмисли, поразмисли и им даде адреса на селската си вила – не му беше до вехтории. Красавицата разполагаше с плазмен екран и когато шофьорът превключеше на автопилот, задната седалка се преобразуваше в легло и той можеше да се изтегне под небето на телевизора и да се взира в звездите на телевизия „Ракета“ от последните 15 години. Дивидитата с класически видеоклипове на изпълнителките бяха подарък от автокъщата и заемаха шест рафта в пространството между хладилника, чекмеджето с пури и витрината, зад която срамежливо намигаше бутилка стогодишно уиски. На етикета му пишеше „Потта на политика“.
Не се наложи да подканят Красимир Хубенов да изпробва дивидито, ръката му вече се бе стрелнала към произволен диск. Зазвуча мелодия, пред която симфониите на измрелите преди няколко ледени епохи класически композитори изглеждаха като детска песничка. Депутатът със задоволство установи, че хладилникът на новата му придобивка е зареден с шампанско, водка, узо и гроздова ракия. Бръкна в шкафчето под жабката, извади чаша, поколеба се с какво да полее покупката и се спря на гроздовата. (Беше едва десет сутринта, водка и узо пиеше чак към обяд, а шампанско не обичаше.) Течността се плъзна нежно в гърлото му и из устните му излезе щастлив звук – нещо средно между котешко мъркане и цвилене на кон. И мислите за неговото печално битие, мислите, които не му даваха глътка въздух, мислите, които го пердашеха злобно, сякаш се бе превърнал в боксова круша, изчезнаха.
***
КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.
***
Новите глави на романа излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, станете дарител и използвайте бутона долу.
Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, станете мой патрон в Patreon.