Психотерапевтът постави будилника на бюрото, заяви на Красимир Хубенов, че разполагат с петдесет минути (ни повече, ни по-малко!) и сеансът започна.
С помощта на няколко насочващи въпроса Красимир Хубенов описа накратко своето състояние. Депутатът далеч не беше приказлив, умълчаваше се, сумтеше и мънкаше на поразия – нещо, което му бе чуждо, по принцип говореше гладко и логично и в най-напечените ситуации. Беше му чуждо и да говори за проблемите си. Напротив, обикновено стискаше зъби и си траеше, колкото и да му идваше да крещи и трещи. Пред себе си обаче имаше един опитен професионалист. Професионалист, който умело измъкваше дума след дума от устата му. Професионалист, който подбутваше разговора накъдето трябва, не прекъсваше клиента си и даваше мило и драго, за да го предразположи.
Щом изслуша оплакванията на депутата, Психопатов погали с показалец антенките на лявото си ухо и компетентно взе да обяснява нещо на Красимир Хубенов. Депутатът не разбираше засуканите термини, с които си служеше психотерапевтът, но му направи впечатление, че те функционират като бебешки дрънкалки и го успокояват.
В общи линии Психопатов твърдеше следното.
От най-ранната писмена история на човечеството политиците се делят на два основни вида: задници и мозъци. Колкото повече се приближаваме към настоящето, толкова повече мозъците губят своята тежест и се маргинализират. (Красимир Хубенов чу магарезират и попита психотерапевта какво е значението на тази непозната за него дума, а като разбра, че е сгрешил и научи значението и на другата, не по-малко непозната дума, отбеляза, че то си е почти същото.) Днес политиката, продължи Психопатов, е окупирана от задниците, а до немай-къде рехавите редици на мозъците служат за изключение, което да доказва правилото. Убеждението, че политиката е занимание за задници, толкова дълбоко се е вкоренило в народопсихологията (Красимир Хубенов чу, че става дума за народопатология, и съчувствено закима с глава), че днес даже най-напредничавите идеалисти и борци за справедливост и промяна трудно могат да приемат появата на политик, който не е задник. Ето защо основният въпрос, твърдеше създанийцето, не е дали политикът е, или не е задник, а дали той е наш, или чужд задник.
В Европа, обясни Психопатов, се оформят два типа задници: западноевропейски и източноевропейски. На Запад доминират прикритите задници, а на Изток – откритите. На Запад е невъзможно политикът да се разкрие и да обяви пред гражданското общество, че е задник, въпреки че за гражданското общество не е никаква тайна, че той е пълен задник. На Изток е тъкмо обратното. Ако от политика се изисква нещо, то е във всеки един момент, колкото се може по-шумно да тръби, че е задник. Западният политик трябва да отрича до последно, че е задник, а източният трябва постоянно, с думи и дела да доказва, че е най-големият задник в града си, в държавата си, в Слънчевата система.
Тук психотерапевтът се впусна в кратка лекция за разликата между несъзнаваното, околосъзнаваното и недоизсъзнаваното, но Красимир Хубенов не успя да запомни нищо. Той блееше.
– Тъкмо тук се крие вашият проблем – заключи Психопатов. – Вие отричате очевидното. Отричате, че сте задник. Това обаче не е тайна за хората около вас. Известно е както на колегите ви в парламента, най-малкото защото те също са задници, така и на обществеността, която изисква от вас да сте задник. Такива са правилата, запомнете го: ако не си задник, нямаш настояще и бъдеще в политиката, имаш само минало.
– Добре… – шашна се Красимир Хубенов. – Какво правим? И защо досега не съм забелязал, че съм задник?
Създанийцето се изкиска като зла вещица, изскубна една от антенките си, мушна я в устата си и я задъвка умислено.
– На първо място, престанете да отричате, че сте задник. Осъзнайте, че винаги сте били и винаги ще бъдете задник. Че ако не бяхте задник, нямаше да се изявявате в политиката, а в някоя друга област. Не се плашете от отражението си. По този начин подсъзнанието ви се бунтува срещу отказа ви да приемете тази част от себе си по пътя към цялостната личност. Наблюдавайте се, окуражавайте се и вместо да се терзаете, просто бъдете задник.
– И това е всичко?
– Това е всичко. Приемайте, господин Хубенов, приемайте! Работете по себе си. Като се зяпате в огледалото, не пропускайте да отбележите, че сте задник, но не го мислете с лошо, не се съдете и не се притеснявайте за глупости! Ако оплакванията ви не изчезнат, заповядайте пак. Винаги можем да помислим за медикаментозно лечение, с помощта на психиатър, разбира се, но засега нямате нужда от такова.
– Нямам нужда?
– Никаква! А сега, опасявам се, трябва да отстъпите място на следващия ми клиент. Часът ви свърши.
От будилника се разнесоха удари на камбана. Чудно, помисли си Красимир Хубенов, електронен е, пък въобще не му личи. После забеляза, че стрелките на будилника са ятагани, а цифрите – човечета с отрязани глави. След тринайсетия удар камбаната млъкна, депутатът стана от кървавото кресло, извиси се над Психопатов, стисна му ръката, благодари му и се запъти към вратата. Светилото се извини, че няма да го изпрати, но му трябвали няколко секунди насаме, за да се настрои за шефа, който всеки миг щял да цъфне на вратата.
– Аман от тия готвачи, до един станаха шефове – възнегодува депутатът.
– Ама как познахте?!
– Задниците трябва да си пазят източниците – каза Красимир Хубенов, смигна на психотерапевта, благодари му още веднъж и излезе. – Впрочем щях да забравя, трябва да ви платя.
– Сега пък да тръгнем да се занимаваме с плащаници! На хора като нас ни е под нивото, не мислите ли? Днес аз на вас, утре – вие на мен.
От мен да мине, рече си доволният от психотерапевтичния сеанс депутат и отвърна:
– Днес, утре, ха-ха – на хора като нас времето ни е под нивото. На линия съм.
– И не се притеснявайте! – изпрати го създанийцето. – Ходете с високо вдигнат задник!
***
КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.
***
Новите глави на романа излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, станете дарител и използвайте бутона долу.
Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, станете мой патрон в Patreon.