– Останахме само двамата с теб, приятелю. Бащата беше човек, на когото можехме да разчитаме, който можеше да даде съвет, но от сто години се държеше гадно и това, че ми е баща, не го оправдава. Неговата е лесна: бизнес, бизнес, бизнес. Всичко е бизнес, вика, само че политиката не е бизнес. Политиката е друга ракия. Като не може да си сдържа многознайството и да ме щади, когато се нуждая от подкрепа, прав му път. С теб е друго, щем не щем, ще трябва да вървим заедно. Поне най-сетне го разбрах: ти не си проклятие, ти си благословия.
– С кого си говориш, Прасчо?
Пенка думкаше на вратата на банята. Тя мреше от притеснения за душевното здраве на съпруга си, макар че даваше всичко от себе си да не го показва.
– Утре ще държа реч – излъга я депутатът. – Подготвям се.
– Къде?
– Къде какво?
– Къде ще държиш реч?
– На една комисия.
– Че кога си репетирал речи в банята?
– Сега.
Пенка не можеше да си спомни Красимир Хубенов някога да се е подготвял за реч, че и с такава потайност – той не криеше нищо от нея и тя познаваше неговите слабости. Но след скандала с Гроздан Хубенов и спречкването с Мильо нищо не можеше да я учуди.
– Чакам те в леглото!
– Ей сега идвам.
Красимир Хубенов се наблюдаваше в огледалото – задникът се беше запотил и червенината пълзеше по осеяната му със ситни пъпчици повърхност. Веднъж осъзнал какви възможности му открива задникът обаче, депутатът вече не намираше нищо грозно, нищо страшно, нищо гнусно в него. Напротив, какъв късмет, че неведомите сили го бяха снабдили с едно толкова ефикасно оръжие. Оръжие, увеличаващо неимоверно харизмата му. Оръжие, проправящо път.
Депутатът изми зъбите си под зоркия поглед на задника, а на устните му играеше такава усмивка, че би могло в цял разказ да се опише как тя лудо тропа буйно хоро по лицето му.
– Хайде де, какво се туткаш? – възнегодува нетърпеливо Пенка и отново почука на вратата.
За нищо на света нямаше да остави съпруга си сам, когато той беше лабилен и уязвим, когато я плашеше. Ето защо тя не спря да думка и дудне, да дудне и думка, докато депутатът не излезе от банята.
– Щастлива? – фръцна се той.
– Въпросът не е дали съм щастлива, Прасчо. Давай го по-спокойно. Недей да се впрягаш така. Някой ден сърцето ти ще се пръсне като стой, та гледай. Или ще ти избият чавиите. И хич не си приятна компания, когато си изнервен и се държиш като гъз с хората, които обичаш. Дръж се като гъз с останалия свят, Прасчо. Нали за това е светът? И всичко е, защото обеща да не си носиш работата вкъщи, а продължаваш да го правиш.
– Аз съм работата. Ако не си я нося вкъщи, няма да се прибирам – отсече навъсено депутатът.
– Глупости, голям човек си – вземи мерки.
– Мерки, мерки, мерки. Лесно ви е да давате акъл. Не се печете вие в тоя зверилник.
Двамата се преместиха в спалнята.
– Защо не се оттеглиш от политиката? Ще изкараш част от фирмите на светло или ще приемеш едно от – не знам вече колко станаха – предложенията за работа. Мисли за себе си, зарежи я държавата. Грижи се за бизнеса си. Винаги можеш да влезеш в няколко управителни съвета, да станеш директор на държавно предприятие и да си назначиш работлив зам.-директор, за да имаш време да си гледаш истинските интереси.
– Ти нормална ли си ма? В политиката е най-сладко. Само балъците искат да се чупят от парламента. Като пиеш, казваше оня бе, сещаш ли се? Оня с книгата за натрупването на начален капитал със здрави момчета и лепенки. Автобиографичната. Така сме се смели. Като пиеш, казваше оня, ще качваш градуса – никакво слизане. За бизнес винаги ще се намери време.
– Поне не се изсилвай, Прасчо, моля те. Почивай си.
– Почивката, Козичке, е за слабаците и за тъпите копелета. Аз да съм слабак?
– Не си слабак, Прасчо.
– Значи съм тъпо копеле, така ли?
– Стига, Прасчо. Днеска си ужасен. И с Мильо, и с мен, и с баща си.
Красимир Хубенов тъкмо се шмугваше под завивките, когато лицето му пламна като стара къща в центъра на София.
– Много сте големи на приказки ма! Ама като ви подхвана, ще видите що е гол гъз на коприва.
– Тихо, лягай. Чуя ли още грубиянщини, ще се евакуирам от спалнята.
– Няма да ми избягаш, Козичке. Прасчо знае къде да те намери.
– Знае, щото съм искала да ме откриваш. Толкова гадно ми стана – и детето, и цялото ти отношение! Да не сме ти гюдерия, че да си чистиш простотиите с нас?
– Не са простотии, Козичке. Стрес е.
– Не ми пука как му викаш. И аз заслужавам спокойствие.
– Не можеш да имаш и спокойствие, и парà.
– Можеш, Прасчо, можеш. Всичко можеш, само да поискаш.
– Тук не става дума нито за искане, нито за можене. Тук става дума за…
– За какво? За какво става дума, Прасчо? Кажи де!
Но пространството в главата на Красимир Хубенов вече беше бяло зимно поле, потънало в мъгла. Депутатът тръгна да търси отговора сред тишината на пейзажа и съвсем се загуби.
– Добре, прав си. И какво? Да не би това да те прави щастлив? – натърти Пенка.
Депутатът – нито щастлив, нито нещастен – още не се беше върнал на земния свят и се губеше из бялата ледена шир.
– Хайде, хайде! Просто те моля да не се държиш като чукундур… прекалено много! – прегърна го Пенка.
– Не искам да се държа като чукундур, но вие не ми оставяте избор. И мене ме е грижа за Мильо, но рано или късно момчето трябва да се научи да се съобразява с хората около себе си. За негово добро е.
– Естествено, Прасчо. С хората. Не със задниците!
– И задниците са хора! – засегна се депутатът. – Дай му само да се лендзи на Мильо. Тъпа работа.
– Тъпа, тъпа, ама е още момче. Ще се научи.
– Дано – въздъхна депутатът.
– Хайде да си лягаме. Утре всичко ще е наред.
– Нищо няма да е наред.
– Като дете си.
– Не съм като дете.
– Цупиш се.
– Не се цупя.
– Прегърни ме.
– Няма да те прегърна.
– Оф, я си гледай работата.
– Няма да си гледам работата.
– Че нали работата ти е животът.
– Работата не ми е животът.
– Преди малко го каза.
– Не съм го казвал.
– Невъзможен си.
– Много съм си възможен даже.
– Я заспивай, мрънкотелище с мрънкотелище!
– Главата ми е гръмнала.
– Утре ще е по-малко гръмнала.
– Ако още имам глава.
– Ще имаш, ще имаш.
– Дали?
***
КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.
***
Новите глави на романа излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, станете дарител и използвайте бутона долу.
Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, станете мой патрон в Patreon.