Погледът на депутата замръзна върху един афоризъм. Името на неговия автор – една от буйните глави от нововъзрожденците, оформили съвременния облик на България, за чиито наследници се смятаха депутатите – бе избледняло върху табелката и колкото и да се мъчеше, Красимир Хубенов не можеше да го прочете. Афоризмът обаче палеше депутата, вдъхновяваше го, предизвикваше го: когато посланията говорят, имената могат и да мълчат.
ЕГАТИ ДЪРЖАВАТА, ЩОМ АЗ СЪМ Ѝ ВИЦЕПРЕМИЕР.
Ако някой ден го попитаха какво е мотото му като общественик, щеше да цитира тъкмо тази сентенция. Ако го попитаха защо е избрал нея, щеше да отговори, че тя е общовалидна не само за политическата класа на България, но и за самия народ, макар че според Красимир Хубенов политическа класа в страната нямаше, имаше само партийни каси, които трябваше да се пълнят. Всъщност нямаше и народ – територията беше населена от племена, между които мирът беше невъзможен, възможна беше единствено войната.
– Чудесно, Краси, разбрахме се. Щом си навит, първото нещо утре сутринта е да обявим промяната в отбора. Ние напускаме игрището и ти предаваме капитанската лента – каза Бръкнивджобов. – Ти излизаш на преден план, усмихваш се, отговаряш на няколко въпроса, но само на няколко, защото трябва да им покажеш, че не могат да ти се качват на главата. Ще поманекенстваш, ще позираш, ще помахаш с ръка. Тренирай махането с ръка, то е много важно и без него ти със сигурност ще се провалиш. Какво още? Засега не мога да кажа, но ще ти кажем какво да кажеш.
– Ще ми кажете какво да кажа?
– Ще ти кажем какво да кажеш!
– Разбирам. А мога ли да ви кажа какво бих искал да кажа?
– Естествено. Предложи какво би искал да ти кажем да кажеш. Ще го обсъдим и ако е окей, ще ти кажем, че можеш да кажеш каквото искаш да кажеш – смигна му Бръкнивджобов.
Нека бъде тяхната, докато не ги бутна в затвора, каза си депутатът.
– Аре, момче, бегай! И умната, да не се маризим! Помни, аз съм партията, ти си некъв си там, където му се е отворѝл парашутът. Щот младите сте балъчѐта и ми ги прайте едни… Акъл имаш, това е едно на ръка, ама опъваш ли се, почнеш ли да го караш на самотек, си пътник.
– Много ясно – съгласи се Красимир Хубенов.
Но докато шофираше към дома си в Бояна, депутатът вече обмисляше как да опраска Десен Леваков и Бръкнивджобов. Щеше да е изпълнителен в началото, иска ли питане, но и да трупа точки в очите на електората, за да се възползва от високия си рейтинг, когато предизвика скандала, чрез който да разчисти върхушката в Партията на обединените популисти. Но какъв точно да бъде скандалът? Еврофондове? Апартаменти? Телефонни разговори? Вили? Офшорки? Връзки с мафията? Кюлчета? Самолетоносачи? Космически станции? Нямаше смисъл да го мисли отсега. Винаги щеше да се намери какво. И тогава Десен Леваков щеше да види кой кого ще маризи. А после Красимир Хубенов щеше да реформира партията по свой образ и подобие.
Прибра се в пет без нещо, мина през кухнята, спретна си три сандвича със сьомга и кьопоолу. Почуди се дали да се върне в леглото или да позяпа някое ранно предаване по телевизията, но среднощните вълнения бяха изстискали силите от тялото и ума му. Ако се гмурнеше под душа, щеше да се отпусне, но и да се разбуди, затова се затътри по стълбите, промъкна се в спалнята, съблече се и се приплъзна в леглото до Пенка. Благоверната му хъркаше така пълнокръвно, сякаш под брокатените завивки спеше не човек, а кютюк.
Красимир Хубенов зяпаше Полярната звезда и предвкусваше сладостите на премиерстването. Беше осъден да будува. Как да заспи, когато това безмерно щастие го беше праснало в главата? И как му се щеше квичи от възторг? И колко пуст бе светът в малките часове? И колко празно се чувстваш, когато се нуждаеш от друго човешко същество в тази черна дупка на денонощието? И колко жестоко е нетърпението на този, който има новина за споделяне?
Не, не можеше да чака повече!
Красимир Хубенов заразтърсва здраво и методично Пенка. Тя се размърда и избоботи, че е прекалено рано за ставане.
– Трябва да ти кажа нещо, Козичке! Нещо хубаво! – каза депутатът.
Пенка всмукна обратно в устата си една лигичка, която застрашително се спускаше към пухената възглавница и изхриптя, че още спи.
– Важно е – продължи да я ръчка депутатът.
Пенка се завъртя на другата страна и отново захърка.
Красимир Хубенов не се отказа, обърна туловището на Пенка, хвана я за раменете и с няколко движения насилствено я извлече от съня.
Тя скочи на крака и изпищя:
– Нещастник такъв! Ще те убия!
Пенка оголи остри, хищнически зъби. Красимир Хубенов посегна да се защити, но беше твърде бавен. Тя захапа гърлото му и той с ужас усети как от врата му обилно рукна кръв.
И се събуди.
***
КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.
***
Новите глави на романа излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, станете дарител и използвайте бутона долу.
Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, станете мой патрон в Patreon.