По пътя към дома си депутатът се спря в мола, паркира като рали пилот и с крачката на стадо бизони премина през плъзгащите се врати. Когато Пенка я нямаше, обикновено се хранеше навън, но в този напрегнат и необичаен ден не му беше до ресторанти и хора. Изпитваше желание да се скрие в непрогледна къртичина. Хладилникът му беше препълнен и все пак реши да понапазарува – пазаруването имаше свойството да внася мир и радост в организма му и когато се напрегнеше, Красимир Хубенов задължително ходеше в мола.
Съществуването без молове бе останало в праисторията и той не можеше да си представи безрадостните петилетки, в които човекът и молът не са вървели ръка за ръка по паважа на денонощието и купувачите са обикаляли твърде дълго по магазини, разпилявали са се, не са били сигурни кой магазин до колко часа̀ работи. Толкова примитивно, толкова нескопосано! Колко хубаво, че цивилизацията се развива, пазаруването еволюира и спестява на човечеството все повече маймунджилъци.
Е, необходимо условие бе човекът да е човек, а не някое говедо. Красимир Хубенов беше чувал слухове, че все още се срещат представители на човешкия род, които пазаруват постарому – въртят се по пазари, бродят по тротоари, отбиват се в квартални бакалии, плод и зеленчуци, мандраджийници, офиси на мобилни оператори, магазини за дрехи, бельо, техника, домашни потреби, книжарници, бижутерии и за нищо на света не са склонни да стъпят в мола. Тия влечуги никога няма да изчезнат, мислеше си той, винаги ще петнят лицето на града, но най-добре да ги оставиш да кретат безгръбначните си дни по своя налудничав и празен начин и да им обърнеш гръб, защото обърнеш ли им внимание, само подклаждаш тяхната лудост.
Депутатът награби няколко крещящо ярки ризи, купи още по-крещящо ярки вратовръзки. Огледа обувките в друг магазин, но не бяха достатъчно скъпи, че да отговарят на положението му, а май бяха и демоде. Хареса си едно палто, но когато погледна етикета, ахна от възмущение – тотален евтинджос, просто не можеше да си позволи да го вземе. Това беше против кода на политиците, бизнесмените и бащините синчета: колкото и да беше удобен, евтинджосът си оставаше евтинджос и ти убиваше на душата.
Хрумна му, че не е сменял телефона си от цели два месеца, отби се в магазин за техника, но по-хубав модел не беше излязъл. Красимир Хубенов не на шега се ядоса – как може така! Човек би трябвало всеки ден да може да си купи по-нов телефон, правото е винаги на страната на клиента, ала компаниите признават този факт само на думи. Ако ще глетчерите да се разтопят, те няма да се откажат от мудността си и ще зарежат клиента да виси на касите им като ленивец в зоологическа градина.
Дойде му на ума, че не би било зле да сложи цветя на масичката в антрето на банята, нищо особено, някое букетче за два-три бона. Продавачката го попита дали цветята са за жена му. Депутатът измуча, че жена му е в командировка. Тя му зададе още няколко въпроса, но той очевидно не желаеше да говори, така че го остави на мира. Стиснал пищния букет под мишница, Красимир Хубенов нахълта в италианския магазин за сирена и вина, който от самото си отваряне му бе легнал на душата. Този път бе скромен, нали не беше на себе си, и напазарува за деветстотин лева. В миналото, когато му се догуляеше, идваше тук, зареждаше се със сирена и вина за няколко бона (беше голям ценител на скъпите вина), после с компанията отваряха бутилка след бутилка и каквото не харесваха, изливаха го в мивката. Изпращаха някой от шофьорите им с празните бутилки от вината, които им се бяха усладили, да накупи още двайсет-трийсет от тях. След вчерашното събиране обаче не му беше до гуляи. Всъщност гуляеше все по-рядко, вероятно остаряваше или другите удоволствия бяха взели превес над гуляите: яхтата и ските (те вървяха редом с два семейни петзвездни хотела: на морето и в планината), голф игрището и най-новата му страст – личната му Формула 55, в комплект с колекция от ретро болиди от Формула 1.
Депутатът се спусна до супермаркета на долния етаж, излезе оттам с пълна количка, остави още една тлъста сума, която би потресла човешкия материал, и нарамил сума ти пликове, движещ се едва-едва, затопурка към колата. Телефонът му запищя, но не си направи труда да вдигне. След пет-шест позвънявания машинката се кротна. Красимир Хубенов внимателно подреди покупките в багажника и по задните седалки, пусна любимата си попфолк песен още веднъж и погледна дисплея. Ох, Будалалов…
Тоя пък за какво го търсеше, идиотът му с идиот? На два пъти се бяха разминали в Народното събрание и не му беше казал и копче. Красимир Хубенов не разбираше мухльовците, които предпочитат телефонните разговори пред чудото на живата комуникация, но тормозът нямаше да престане, ако не върнеше обаждането.
– Бях в мола, нямаше как да вдигна. За какво се обаждаш?
– Аз… Такова… – замънка Будалалов, който си беше мънкач и половина: не можеше едно нормално изречение да сглоби. То бива парашутисти, бива бомбардировачи, ама чак пък такива фъфлеци, отбеляза за пореден път Красимир Хубенов. – Нали бях говорил с теб… За една работа… Ако искаш… Само дето…
Будалалов съвсем се смути и млъкна, но Красимир Хубенов нямаше намерение да си мълчи.
– Я директно ми кажи ти какво искаш. А дали аз искам, си е моя работа.
– Да се… Такова… Ако може, разбира се… Аз бих искал да… Да… Да…
– Как аз да ти кажа, може ли или не може, като ти не можеш да ми кажеш какво искаш бе, колега! – избухна Красимир Хубенов.
– Да се… Такова… Видим… Утре…
– Така кажи де!
В рамките на следващите петнайсет минути двамата се разбраха да пият по едно след работа и Красимир Хубенов побърза да затвори, като не пропусна да се възмути още няколко пъти от Будалалов. Каква шушумига, две думи да не може да върже! А когато се наложеше да говори от парламентарната трибуна – това беше филм на ужасите от бъдещето. Нищо, каза си Красимир Хубенов, ако се видим и поговорим, поне ще престане да ме врънка. След което се замисли и добави: за една-две седмици.
Будалалов беше балък и някой постоянно трябваше да бди над него, да го навигира из джунглата на българската политика, да му вдига биберона от земята и да му го наблъсква в устата, за да заглушава бебешкия му рев. Във входовете на блоковете имат график за почистване на снега, в Партията на обединените популисти имаха график „Будалалов“, според който този месец беззащитният, дезориентиран гол охлюв щеше да лази под наставленията на Красимир Хубенов.
***
КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.
***
Новите глави на романа ще излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, можете да станете дарител и да използвате бутона долу. Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, можете да станете мой патрон в Patreon.