Диктатура на простащината

На Лора Динкова. 

Простакът прост развява простотата
като свое свято знаме,
строени са войските на глупците,
същински мелници, които мелят
непрестанно приказки
с дългите езици на късите си умове.  

Строени са редиците на слабоумието
пред жреците на безумието,
които живи смисли жертват
в преследване на крайния успех.
Флотата на гламавите  
е закотвена в море от плиткоумие,
в което плуват рибите на безразсъдството.

Трубадурите тръбят великите послания,
с които Империята ще завземе този свят:

БЕЗСМИСЛИЕТО Е СМИСЪЛ,
ТРУДЪТ Е МЪРЗЕЛ,
ЛЪЖАТА – ИСТИНА,
ОМРАЗАТА – ЛЮБОВ.

Диктаторите кухо произнасят
куха реч сред куха реч,
които кухите им поданици възвисяват.


Ето ги, начеват своя кръстоносен поход,
с който всяка святост ще смрачат,
всяка мъдрост ще сглупят,
ще обърнат всеки час в минута,
времето ще свършат.

Ето ги!

Те идват.
Те идват.
Те са тук.  

2017 г.

***

Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.

***

Фотография: Иван Димитров©