Два часа след като пристигна на морето, къмпингарят социопат осъзна фаталната си грешка и съжали, че е дошъл тук, но вече беше късно. Навсякъде беше фрашкано с хора, дори на уж пустия плаж, където положението беше палатка до палатка. Той извървя петте километра брегова ивица и стоически изтърпя поканите на шарените хора, на нудистите, на семействата с деца, на възрастните двойки, на хипстърите и на цялата останала паплач да остане при тях. Сякаш само той липсваше в цялата тая гюрултия.
Когато стигна до края на плажа, установи, че по неговите критерии място за палатката му няма. Точно там, на скалите, стръвнишки го нападна млада двойка със сладка дъщеричка. Не търпяха никакви възражения. Трябвало да си разпъне палатката при тях. Голям купон ставало вечер, а за детето да не се тревожел – спяло като пън.
Неспособен да обясни на цялото плажуващо войнство, че се нуждае от лично пространство с диаметър от поне 100-150 метра, ужасеният къмпингар социопат се впусна в бягство. Знаеше, че начинанието няма да е лесно, затова покри очите си с черни очила и увенча ушите си с парадно големи слушалки. Честно казано, той въобще не обичаше да слуша музика, но беше забелязал, че хората са по-търпими, когато носи слушалки. В това без съмнение се криеше някаква магия. Дори най-големите досадници не се интересуваха каква музика звучи от плейъра. Всъщност хората ставаха толкова поносими, че не се интересуваха дори включен ли е плейърът, както и има ли изобщо плейър.
Благодарение на тази дегизировка къмпингарят социопат успя да се добере до другия край на плажа, където беше пътят.
– Да – каза си, – въпросът дори не е в мястото. Въпросът е във времето. С какъв акъл идваш на морето през август? С какъв акъл изобщо пътуваш през август? През август трябва да си стоиш вкъщи! Всеки друг месец е по-добре, а най-страхотно е през февруари. Виж, ето тогава е сезонът за пътешествия.
От друга страна беше бил целия този път, така че затърси вариант за оставане. Намери го сравнително бързо и когато стигна в селото, вече знаеше какво ще направи. През следващите две седмици си взе квартира. Стаята беше голяма, така че без проблеми успя да разпъне палатката вътре. През деня спеше, почиваше си, четеше книги, а останалите обитатели на къщата обикновено бяха на плаж, но те така или иначе не го безпокояха. Беше им бутнал малко пари отгоре, за да си извоюва тази привилегия. Когато се стъмнеше, разхождаше се дълго и вечеряше в едно денонощно ресторантче, което, направо да не повярва човек, към един-два вече беше празно. В три сутринта отиваше на плаж. Разпъваше кърпа, намазваше се по навик със слънчево масло, печеше се гол на лунна светлина, плуваше, строеше пясъчни кули.
Откарваше така докъм шест и когато забележеше, че хората започват да наизлизат от чувалите си и да се събуждат, си тръгваше.
Разказът е включен в сборника „Силата на думите“.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©