Не стана както по филмите. Настъпи внезапно. Сякаш краят през цялото време се е крил зад ъгъла и сега е изскочил на пътя ти. Всичко свършва преди да успееш да кажеш: „копеле”. Без спасителна мисия с жертвоготовни герои. Без апокалиптични картини по улиците на градовете. Без срутващи се сгради и пищящи хора. Без драматично разделено семейство, което точно преди целият свят да се вдигне във въздуха, успява да се събере, само за да умре заедно. Без потоци от лава или опустошаващо земетресение. Просто край и това е.
И хората не реагираха както всеки би очаквал. Не търчаха безразборно. Не изпаднаха в паника. Не крещяха. Е, няколко деца се разплакаха за момент, но също така бързо се успокоиха. Странна работа. И сълзи нямаше. По-скоро се вцепениха и потънаха в гледката.
Всъщност беше доста красиво. Най-величествената гледка в живота им. Особено цветовете и преливането им. Ярката светлина и дълбокият мрак. Играта на пълни противоположности, която се разгръщаше пред тях. Космическото спокойствие, което се носеше в притихналия свят. И тази нечувана тишина.
Преди прекалено често се питахме какво бихме направили, ако ни остават 60 секунди или няколко часа, или дори два месеца живот. Представяхме си, че ще е нещо във висша степен специално. Че ще се опитаме да оползотворим последните си мигове със замах. Че ще изкачваме планини, ще се гмуркаме. Или ще се посветим на любимите си хора и най-сетне ще успеем да им покажем колко много ги обичаме. Или че ще направим всички онези неща, които винаги сме отлагали.
Нищо подобно. Когато остана съвсем малко, повечето хора си направиха селфита с последната гледка в своя живот. Не защото беше последна, просто наистина си струваше. Не казаха един на друг кой знае какво и със сигурност сред думите им нямаше нищо съществено. Дори децата не се изплашиха, а някак бързо прихванаха това усещане за спокойна неизбежност. Нямаше никакво съжаление. Те се усмихваха повече на себе си, отколкото на другите. Това беше. После светът свърши.
Разказът е включен в сборника „Силата на думите“.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©