Фейлетонът е публикуван в новия брой на „Прас прес“, който излезе днес.
Пеевски се беше родил два пъти: най-напред като бизнесмен и политическа свиня, в кабинетите на Илия Павлов и Царя в началото на 21 век. И после отново, в наши дни – като пишман евроатлантик, принуден да излезе от ролята си на сенчеста власт, да влезе в парламента, да хване мегафона и да поизчисти мутренския си имидж, след като беше санкциониран по закона „Магнитски“.
У нас всяка мутра с медии и достатъчно пари може да си направи партия. Но когато държиш прокуратурата в задния си джоб и често сядаш върху нея, и я затискаш със задника си, можеш да си спестиш мъките по основаването на партия и създаването на нейния евроатлантически имидж. Затова Пеевски се бе заел да сложи края на старото ДПС със своето ново начало.
– Доган е мъртъв, да живее Пеевски! – креснаха пеевистите, които току-що в един хотел бяха взели официално решение, че доганистите са се самоизключили от ДПС.
– Смърт на деребеите! Да живее Депесария! – отговори им Пеевски и гънката в края на горната част на носа му, току под веждите, се сбръчка. Той тъкмо се беше самоназначил за ново началство на бившата партия-соколица.
– А сега накъде? – попита някой, няма значение кой, защото всеки може да бъде опраскан и тогава на неговото идва следващият.
– В бащината къща – каза Пеевски. – Ще се нанесем в бившата царска партийна централа, където влязох в младежкото НДСВ.
– Чух аз – каза някой друг. – Три държавни структури си изгонил, за да ни освободиш място.
– Държиш ли прокуратура, и двайсет държавни структури са малко. Прокурорска ни е държавата, а колко държавни структури са ми в ръцете, нито знам, нито се интересувам, освен когато ми потрябват – засмя се този път с гънката под веждите си Пеевски.
– Не бяхме ли полицейска държава, Деяне? – смутено попита един бивш шеф на МВР, чието име няма значение, защото когато държиш прокуратурата, можеш да употребиш всеки бивш шеф на МВР. Кеф ти като носна кърпичка, кеф ти като тоалетна хартия.
– Полицейска, прокурорска. Все тая! Важното е да е наша – изгрухтя Пеевски.
– Наша, наша, ама като ни праснат един санитарен кордон, свят ще ни се завие – каза една заменяема партийка.
– Те без нас един санитарен възел не могат да построят, пък да вдигнат цял кордон! Кой още се хваща на тия детски приказки? Да, Пепедебето се хващат, но те са си такива: колкото умни и красиви, толкова наивни и глупави. И правосъдната реформа им провалихме, и изборните резултати им свалихме. Стратези и половина! Хаха! – изкиска се Пеевски. – Не съм казал, но пак повтарям. Бойко ще ни гласува всичко, каквото му поискаме. Само не ще да влезе в коалиция с нас, че съм му бил мръсен. А той да не е чист? Но ще го видим, защото който държи компромата, той управлява играта.
– Но Деляне – каза един от безличното мнозинство, – как ще докажем, че сме евроатлантици с твоите санкции?
– Ние нищо няма да доказваме. Ще квичим, че сме евроатлантици. Ще квичим срещу Радев и путинофилщината му. Ще квичим, че държавата е пред тотално заколение от руските чуждопоклонници. Ще квичим, че сме незаобиколим фактор. Ще квичим по телевизията, радиото, вестниците и сайтовете. Ще квичим с мегафони по улиците. Ще квичим на протести. Ще квичим на жълтите павета. Ще квичим, че каквото и да правим, правим го за европейското бъдеще на България. Ще квичим и ще правим каквото поискаме.
– Че ЕС да не е будала? – попита поредният сменяем.
– ЕС ще работи с нас, защото сме избрани от хората – каза Пеевски.
– Ние си плащаме да бъдем избирани от хората – поправи го поредният сменяем.
– Само аз мога да обявя изборите в тази страна за нелегитимни, така че ще работят с нас. Ние сме гарант, колеги. Ние сме стратегически партньори. А ако нещата се закучат, избори до дупка. Както е тръгнало, Пепедебето съвсем ще се стопи. Ако трябва, ще бутнем малко гласове на Костя и на другите путинофили. Хубаво да му се завие свят на ЕС. И да видим дали санкциите няма да се окажат нечия грешка.
– А откъде пари за още и още избори? – попита някой.
– Събирах от закуски! Хаха! Всички виждат, че от вечери не пестя. Хаха! – засмя се пак Пеевски. – А сега сериозно. Толкова институции държа, едни пари за избори ли няма да намеря. Това не е сериозно, колеги. Моля ви!
– А ако и тогава не свалят санкциите и това с евроатлантизма не ни се получи? – попита някой друг, а може би същият.
– Тогава с тръмпизма и путинизма ще ни се получи!
***
Ако фейлетонът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу.