вероятно е да съм те обичал, как съм те обичал,
със страховете, сълзите, изцъклените нерви,
честите намръщвания, разрязващите погледи,
вкаменяващото възмущение, високите стандарти,
шиповете ти, със тях наръгах тялото си с
щастие, ноздрите, горящи с бийта на сърцето ти,
отказванията ти, предпоследното от менe
вероятно е да съм те обичал, как съм обичал,
тялото, изградено от свръхдози чар и аромати, малките гравитации
около желания, лешници и черни дрехи, стъпките,
увити в нежни обувки и звуци от слушалки,
дните, подредени в прецизни тактувания на дълбоки
вдишвания, спиранията, безбройните ти спирания
за глътки, хапки, погледи и мисли, опитвам се
да ги повторя, спирам, тръгвам, спирам
вероятно е да си ме обичала, не знам как си ме обичала,
не знам и аз как съм те обичал, не знам как сме се обичали
точността пресъхва парата на спомените, любовта ми
към теб е любов на вероятности, вероятно е да съм
те обичал по десетки, хиляди, стотици начини,
всеки ден, час, всяка минута, секунда са били различна любов
но нито една не ни е била достатъчна
винаги сме искали още, още, още, свръхконсумирахме
любовта си, дълбаехме я в търсене, издълбахме я, изпразнихме,
ти си тръгна, аз реших да те събличам в стихове
2010 г.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©