СТИХОСБИРКА
Иван Димитров е прозаик. Или драматург? Или може би поет? След две издадени книги с проза („Местни чужденци” и „Животът като липсваща лъжица”), една наградена пиеса („Очите на другите”), а сега и след първата му стихосбирка, той самият не е в състояние да каже, но и не иска. Вместо да губи излишно време с прецизирането на писателската си идентичност, той предпочита да пише и така по естествен начин да открие къде ще го отведат думите. Освен това обича да прави снимки, да се усмихва многозначително и леко замечтано, да оставя другите да се подвеждат по каменното му изражение и да го вземат за прекалено сериозен и да се излежава на планински поляни и плажове. Други две животоопределящи негови занимания са несериозното занимаване с музика и ходенето пеш из градове, села и черни пътища.