„Странично осветление“ на Юрий Рахнев – триумф над безочливото бездарие

Рецензията е писана за списание „Кино“. Това е линк към оригиналната публикация

Защо един фотограф решава да се раздели с фотографията и какви са неговите битки с посредствеността – първо с неговата собствена посредственост, защото той е самокритичен, вгледан в себе си човек, а всеки човек носи в себе си своя посредственост, а после – и преди всичко – с всепоглъщащата провинциална посредственост, която не зависи от географската ширина и която е най-опустошителната болест, от която страда българското общество? Защо не трябва да забравяме да противостоим на инерцията на съвременния живот, която е склонна малко по малко да ни превърне в комформисти, без да го осъзнаваме дори – просто защото съществуването е сглобено по този начин? Каква може да бъде цената да отстояваме себе си?

„Странично осветление“ на Юрий Рахнев не дава преки отговори на тези въпроси, защото за един роман и за едно художествено произведение преките отговори са това, което е фронталното осветление за фотографията – смърт. Без съмнение обаче тук става дума за един от най-зашеметяващите дебютни романи, излизали в последно време – зашеметяващ като качествена проза, стил, ритъм и чувствителност. И което е още по-хубаво, роман, който добре се е погрижил да не е за всеки, да не е ширпотреба.

Как може да бъде описан сюжетът? Един фотограф, отказал се от фотографията, стои на ъгъла на Раковска и Вазов и се чувства като ченге, а в същото време телефонът му звъни. Чувства се като ченге, защото два месеца след като е напуснал работата си като фотограф в списание, решавайки да напусне и самата фотография, е оставил фотоапарата си, но сега е решил да си го вземе. Дотук добре, но веднага е видял, че някой го е ръчкал, обърнал се е към главния редактор и му е възложена задачата да възстанови снимките на картата, за да извършителят бъде разобличен и скоро след това да бъде освободен от работа. Снимките са възстановени – повече от 350 кадъра от плоска, неуспешна, пошла фотосесия на полуголо момиче по гащи и сутиен, заснета безвкусно с вградената светкавица на фотоапарата. Сега телефонът звъни, вероятно се обажда главният редактор, за да пита докъде е стигнало разследването, фотографът има подозрения за извършителя, но се чувства мръснишки и не може да се реши да вдигне. И така, за да отговори на позвъняването малко преди края на самия роман.

Паралелно вървят размислите на фотографа и историята, която е довела нещата до тази точка на кипене. Неговата самокритичност, вървяща с повтарянето му, че той е един посредсвен, макар и приличен фотограф. Неговата история в редакцията на това списание, заедно с тамошните герои – интелигентния главен редактор, усърдния отличник, откровено бездарният главен графичен дизайнер, който дори не знае кой е Анди Уорхол. И едно увлечено по фотографията хлапе, първо консултирано от главния герой, а после случайно озовало се в същата редакция.

Историята е разработена в двайсетина глави, всяка от които представлява поток на мисълта в един абзац, с изключително музикална, плътна фраза, често разчитаща на дълги изречения и повторения. Така е изграден един впечатляващ и криволичещ вътрешен монолог, който оголва до съставните части главния герой. Има някаква специфична хипнотичност, някакъв особен въздух в начина на писане на Юрий Рахнев, без това да означава, че читателят трябва да се бори с романа. Напротив, книгата е изключително четивна.

„Странично осветление“ разказва за конфронтацията срещу посредствената и провинциална среда на главния герой, който с времето на престоя му в редакцията сякаш прави все по-големи компромиси със своята личност и с разбиранията си за свободата си. Това е и една от причините за неговото непрестанно омерзение от тази токсична среда, пълна с натегачи и некомпетентни, но нахакани мухльовци. Изборът се свежда до това дали да се сведеш до тази среда, като я приемеш такава, каквато е, и проявяваш към нея цялата търпимост, на която си способен, или да кажеш „Майната ви, махам се!“ и да се махнеш, заплащайки като цена да се разделиш с това, което ти е било едно от най-скъпите неща на тоя свят – фотографията. Това е и единствената възможност за главния герой да запази от околния свят своята чувствителност и отличителните си странности на индивид.

Романът сочи и какъв е пътят към емоционалното израстване. Той е в конфронтацията с живота, но разбирана не като израз на някакъв бунт или отричане на съвременния начин на живот, а като способността да престанеш да се криеш от живота и да се изправиш пред него като равен. Да престанеш да се криеш зад стъклото на визьора и да се защитаваш от живота чрез това парче стъкло. Да престанеш да криеш чувствата си към този свят и да признаеш открито желанията си. Да не стоиш от пасивната страна на живота. Да застанеш срещу себе си, ако щеш, но все някак да излезеш от черупката си. И така да заживееш истински.

„Странично осветление“ на Юрий Рахнев е успешен опит за „триумф над безочливото бездарие“, но и триумф над себе си, като начин да се промениш вътрешно и да се опазиш. На премиерата авторът каза, че очаква с нетърпение първата отрицателна рецензия за романа. Пожелавам на Юрий Рахнев някой от критиците, на които романът тотално не се хареса и дори до такава степен тотално не се хареса, ами откровено ги подразни, да вземе поука от книгата, да престане да се крие зад положителните рецензии и да напише унищожителна рецензия за „Странично осветление“. Пожелавам му го, макар да знам, че подобни унищожителни рецензии се срещат все по-рядко. Защо е така? Прочее, за това говори и самият роман.

***

Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. По този начин ми показвате и че има смисъл да поддържам сайт с две или три публикации седмично. 

Също така можете да станете мой патрон в Patreon.