ти си местопрестъплението | Поезия

ти си местопрестъплението ти си мястото
от двеста километра ми пееш в рибозомите
живея ти гърба и кръста и очите бръчките и раните
и бурните мислопотоци на тъмносветещото ти съзнание

ебал съм го страха
ебал съм я смъртта
смъртта ли?

носи ни носим я нон стоп виждах я казвам ти
страшното сами го измисляме щото сме свикнали
в тебемен смъртта е глухарче и бебешка люлка
откъдето сме почнали там свършваме
смъртни сме
сърцетуптиш ми наявето в сънища

липсвах си
писвах си
с писъци

ти си убийството ти си разследването
там-някъде-нещо-ти-правиш-си
ние живеем в никога
няма нищо опасно
ако не си го измислиш

сънят и денят трещи ни бучи ни
плитчини и подводни скали ли?

иманяма ме в това никъдетук
стогодишна прашинка седи на саксията
до оная голяма река аз четях хирошима моя любов
слушай и никакви крачоли ти не навивай
тристагодишни деца сме
все ми е тая
трябва ни карта

ти си катастрофата ти си бомбоубежището
я си остави в мене раната я си пусни в мене болката
гърмиш ми вакуумно

имаше една умиращопритискащоужасномиевсичкодасвършва нощ
преди незнамколкостотин години
преди незнамколкостотин живота
имах в устата си оня сух вкус на искамдаситръгна
живял съм я смъртта живял съм в смъртта

ти си смъртта ти си погребението
аз съм питанката на сутринта
живея ти гърба и кръста и очите бръчките и раните
и бурните мислопотоци на тъмносветещото ти съзнание

ти си екзплозията ти си осколките
аз съм въпросът на счупването