Пабло Неруда
би казал, че иска
да направи с теб това
което пролетта прави с черешите
но сега сме в Казанлък
вишните са цъфнали
пролет е и времето е топло
ние сме чакали цяла зима
това да се случи
към края ѝ сме чакали
много повече
отколкото в началото
направо сме се счупили
от чакане
но тези дни метеоролозите
са милостиви
и качиха градусите
а ние с тебе бяхме качили
градусите в сряда вечер
и сред чашите с вино
решихме да заминем
да се махнем
да се чупим от града
от София
от Лозенец
за седмица не повече
и ето ни в Казанлък
а утре ще сме на морето
макар да предполагам
няма да се къпем
защото водата прекалено
рядко се е срещала със слънце
в последно време
вишните така са цъфнали
напролет ние също цъфваме
и въобще не знам защо
ми хрумнаха тези череши
ти си сладко-кисело
вишнено момиче
и до теб съм винаги настръхнал
двайсет и четири часа настръхнал
дори в съня си съм настръхнал
но сега сме в Казанлък
това не е някакъв сън
и никога не съм бил по-настръхнал
от сега
когато те виждам
сред белоцветни вишни
струва ми се че сте роднини
с вишните
докато плуваш сред цветовете им
си мисля как
когато се приберем в стаята
където сме отседнали
ще правя с теб това
което пролетта
е направила с вишните
без да мислиш
посягаш да откъснеш един цвят
спирам те без думи
единственият цвят
от този град
който искам да взема с мен
си ти
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©