На Дидката
Зима е и ние никога не сме се познавали,
не сме се прегръщали, не сме си прощавали,
не сме се напускали, не сме се завръщали,
в някои други не сме се превръщали.
Не сме се завивали с едно одеяло,
не сме се почувствали заедно балами.
Не сме се замеряли шеговито с възглавници,
не сме си надявали любовни оглавници.
Дори и не знаем – един за друг съществуваме,
и за миг не сме спрели любов да ловуваме.
Самотни сме страшно, но не си го признаваме.
Зима е, ние никога не сме се познавали.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. По този начин ми показвате и че има смисъл да поддържам сайт с две или три публикации седмично.
Също така можете да станете мой патрон в Patreon.