– Баба ми казваше, че ако наистина обичаш някого, трябва да знаеш как си яде яйцата. Рохки или твърди, бъркани или на очи. Това се отнася и за кафето, салатата. И не само за храната, а за навиците, изобщо за всичко, за което се сетиш. Така че, виж, разбирам, че може би ме харесваш… Може дори да си влюбена в мен, но със сигурност не ме обичаш – каза той на седящото на кухненската маса момиче, което за пореден път му се обясняваше в любов.
След това му подаде чиния с пържени яйца на очи и чаша с горещо димящо кафе с мляко.
– Благодаря ти – прошепна момичето.
– Нали не ми се сърдиш? Не искам да те засегна. Просто съм откровен.
– Не. За какво да ти се сърдя?
– Хайде сега – продължи момчето. – Да закусваме. Надявам се да ти хареса.
Момичето сдъвка парче яйце в устата си, отпи от кафето. Усмихна се неумело. Когато се усмихваше така, той си мислеше, че се притеснява. Истината беше, че ядеше яйцата само бъркани. Не ги понасяше на очи. И все пак той се беше постарал. Не искаше да му разваля удоволствието. А кафето го обичаше силно – неговото беше рядък шварц. И това мляко! Тя винаги го пиеше чисто.
– Харесва ли ти? Не е кой знае какво. Това имах в хладилника – попита момчето.
– Най-хубавата закуска в живота ми – каза момичето, без да го лъже.
Нямаше предвид яйцата и кафето.
– Харесват ли ти яйцата? – продължи той.
Беше ѝ останало едно парченце. Тя се насили, сложи го бавно в устата си, сдъвка го едвам-едвам, преглътна мъчително, изкриви усмивка и каза:
– Точно, както ги обичам.
***
Подкрепете ме, като използвате бутона долу, или станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©