На Георги Рупчев
– Преди нещата са живеели дълго. Като писалката, пишещата машина. Опознаваш ги, сприятелявате се. Понякога имате своите трудни моменти, но не се оставяте, държите се един за друг. Като домашния телефон. Преди сме имали стабилна връзка с нещата. Днес нещата имат кратък живот. Химикалката, компютърът, мобилният телефон, колата. Когато купуваш нещо, вече знаеш, че след няколко години ще се разделиш с него – каза Оги. – И най-много ме притеснява, копеле, че човекът е като времето си. Ние сме скапани пейджъри и след десет години никой няма да помни за какво сме служили. Полезни ли сме били? Били ли сме? Дори не знам дали сме пейджъри или някакви скапани тамагочита.
Разказът е включен в сборника „Силата на думите“.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©