– Комисийка, а? Добре дошъл, добре дошъл! Аз много се радвам! Колко се радвам. И много те уважавам! Като те видя, изпълвам се с… уважение! – Голям Простаков подаде потната си десница на Красимир Хубенов и заразтърсва дланта му в бабаитско ръкостискане, а от устата му се носеше познатият дъх на двуседмичен пиянски запой.
Голям Простаков беше изтъкнат представител на модата. С работата си в култовия канал „Ракета“ той диктуваше тенденциите в облеклата. Там впиянченият грубиян – който, с изсечените си като от скулптор-махмурлия черти, мязаше на пенсионирал се американски кечист, посветил оставащите си години на все по-неуспешни пластични операции – имаше нелеката задача да разголва естествените прелести на българските силиконови девойки, създавайки илюзия у зрителите, че те все пак са облечени. Резултат от неуморните му усилия беше налагането на евините тенденции сред представителките на всички възрасти: от тринайсетгодишни момиченца през двайсетгодишни натокани девойки и четиресетгодишни лелички, та чак до засмени бабички, които държаха да са в бастун с деня. Влиянието на Голям Простаков се разпростираше до такава степен, че с оглед на приноса му в културата, той първо бе станал неин министър, а след това поради разклатеното си здраве се беше оттеглил от тази длъжност, за да оглави парламентарната комисия по културата и медиите.
– Комисийка, да! Работа! Ха-ха! – подсмихна се Красимир Хубенов и с отвращение евакуира ръката си от лапата на Голям Простаков, който здравата я беше смачкал. – Приятели много, но тортите са с пари!
– Ама колко те уважавам!… Ти дори не можеш да си представиш колко те уважавам!
Председателят на комисията по културата и медиите разтвори сакото си и с мощно движение разкопча ризата си, при което на земята изпаднаха две копчета. (Вратовръзки той не обичаше.) Оттам избуя гъстото оперение на гърдите му, той безстрашно се потупа по тая дива джунгла и продължи да вие:
– Ей тука! Ей тука да знаеш какво уважение напира! Ти си пич, Краси! Винаги съм го казвал! И аз затова те уважавам толкова много! Да… Аз тебе много те уважавам. Много, много, много!
Доклатушкаше ли се до Парламента, Простаков се наливаше като тулуп, иначе просто пиеше другаде. Красимир Хубенов неведнъж се беше удивявал на черния му дроб – този изтерзан юнак доказваше, че животът може да вирее и в най-неблагоприятни условия; че е животът може да вирее и когато неговият носител не спира да показва от първата глътка сутрин до последната глътка отново сутрин, че и с него, и без него е все тая, само пиячката да се лее. Медиите особено много обичаха Голям Простаков и се осланяха на изцепките му, когато вниманието на уважаемите зрители и читатели трябваше да се отклони от някой важен скандал. От подобни фигури имаше нужда, и то голяма, защото скандалите не бяха един или два. Ако някой ентусиаст се заемеше да следи действията на властта, той бързо щеше да заключи, че тук не става дума за никакви действия, а за преминаване от един скандал в друг с възможно най-малкото съпротивление.
Но как беше възможно човек (ако на свинята може да бъде дадена подобна квалификация, без тя да се обиди) като Голям Простаков да стане председател на комисията по културата и медиите? Тук няма ли нещо съмнително, нещо подмолно, нещо нередно? Хайде, Голям Простаков може и да мине – кой не е наясно, че комисията по културата и медиите няма грам тежест. Че самото ѝ съществуване е доста съмнително. Съмнителна е и необходимостта от култура – както и да го погледнеш, мислеше си Красимир Хубенов, тя е демоде. Телевизорът и интернетът, напротив, са вечно актуални, защото не е важно кой си, какъв си и какво правиш, а как ще те отразят.
Но комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика не беше маловажна, Красимир Хубенов беше неин председател вече втори мандат и в това любителите на конспиративни теории откриваха нещо гнило, тъй като той се ползваше със славата на корумпиран и прокарващ свои и чужди интереси политик, според който етиката може да се пие и яде, да се купува и продава. Или казано другояче, за него етично беше всичко, от което можеш да се облагодетелстваш, а неетично – всичко, от което не можеш да извлечеш никаква полза. Че как тогава Красимир Хубенов се беше оказал начело на тази комисия?
Ако някоя заблудена овца зададеше този въпрос на депутата, той би ѝ се изсмял в лицето. Ами как да не бъде неин председател – тъкмо той беше един от най-подходящите за този пост и всеки, който оспореше това, показваше, че на него механизмите, по които функционира тази държава, са му съвършено непознати и чужди.
Водещият принцип беше следният: нищо не представляваше това, което е, а беше тъкмо обратното.
Приемеше ли заблудената овца това елементарно правило, нещата веднага щяха да ѝ станат ясни и под привидната произволност на назначенията щеше да изникне тяхната твърда и неумолима логика. Да вземем например Голям Простаков. Той не беше председател на комисията по културата и медиите, а тъкмо обратното – оглавяваше комисията по борба с култура и медии. Само дилетантите се заблуждаваха, че Красимир Хубенов оглавява комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, всъщност неписаното име на комисията гласеше: комисия за корупцията, интересите и парламентарната неетичност. Комисията по образованието и науката беше комисия по простащината и конспирациите, комисията по вътрешна сигурност и обществен ред беше комисия по вътрешна нестабилност и обществен хаос, зад комисията по здравеопазването се криеше комисията по борба със здравето, а комисията по труда, социалната и демографската политика не беше друго, освен комисия по борба с труда и населението.
Когато влязоха в Парламента въпреки тоновете уважение, което изпитваше към Красимир Хубенов, Голям Простаков му обърна гръб, за да удари четири-пет големи преди заседанието на своята комисия, чиято основна тема беше необходимостта в медиите да не се споменава за каквато и да било култура. Красимир Хубенов пък се запъти с обичайната си бясна крачка към необходимостта избирателите да живеят във все по-голяма корупция, да бъдат защитавани интересите на водещите олигарси в страната и мястото на етиката да бъде в мухлясалите библиотеки, пръснати по територията на България като тийнейджърско акне. Да, той можеше да е задник, но никой не можеше да го упрекне, че не си разбира от работата.
***
КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.
***
Новите глави на романа излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, станете дарител и използвайте бутона долу.
Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, станете мой патрон в Patreon.