Депутатът, който осъмна със задник вместо глава – 30 | Роман с продължение

Плановете са хубаво нещо, включително спешните пиар ходове, родени от изпълнени с вдъхновение задници като този на Красимир Хубенов. Още не бе затворил мобилния си телефон, когато синята таратайка понечи да избяга от местопрестъплението, заобикаляйки златното му возило. Това хич не му се понрави, той се завтече и застана на пътя ѝ, като размахваше ръце и ръсеше разгневено пиперливи епитети към шашналото се старче, попаднало ненадейно в мешавица от балканска комедия и финландски филм на ужасите.

– Стой! Стой! – цвърчеше Красимир Хубенов. – Няма да ми бягаш, ей!

Таратайката замръзна пред телесата му, дядката пробва да даде на заден и да заобиколи депутата, но депутатът търчеше, препречваше му пътя и редеше ода след ода за изкуфелия мозък на дядката.

– Казах ли ти да не ми бягаш бе, лумпен с лумпен!

Дядката дърдореше някакви дивотии за нуждата от законност и справедливост, за спазването на правилата, повсеместното изчезване на морала и упадъка на последните години. Младенецът дремеше и Красимир Хубенов му завидя за здравия сън. След десетина минути телевизиите заприиждаха със своите коли и камери, репортери и фотографи, оператори и звукари. С усмивка на лицето си депутатът освободи на телевизионните екипи пространство, в което да нагласят техниката си. Дядката, тотално смазан от почуда насред риалити предаването, в което се бе озовал, безуспешно се бореше с кръвното си налягане; Красимир Хубенов с бодра танцова походка заприпка към приказната си карета, а младенецът най-сетне се поразбуди.

Ах, колко добре, че се бе сетил да премести съдържанието на багажника на стария таралясник в шикозния файтон, иначе би се наложило да импровизира, а в някои отношения Красимир Хубенов беше особено консервативен. За какво ти е да импровизираш, когато из златните ланци на историята строго те наблюдава най-славният исторически период на татковината ти – 90-те години на миналия век?

Ето защо никак не бе чудна усмивката, която се разстла върху лицето на депутата – усмивка, предчувстваща блаженство, уж спонтанна, а прецизно фотогенична за пред камерите. Усмивка, помнеща времената, когато мъжете са били истински мъже, мобилните телефони са били тухли, а несдържаната от европейските партньори балканска душевност е бушувала пълнокръвно по тия земи.

Красимир Хубенов отвори багажника и ръцете му се стрелнаха към комплекта за спешна помощ при невербално общуване с други участници в пътното движение, който включваше: паник бутон, електрошок, бокс, палка, бухалка, ловджийски нож, мачете, газов пистолет, боен пистолет, ловджийска пушка, карабина, снайпер (за напускащите сцената на диалога негодници), узо, автомат „Калашников“ и едно тесте с визитки на адвокати, полицаи, прокурори, полицейски началници и мафиотски босове. Всъщност при нужда щеше да изтормози по телефона директно вътрешния министър, колкото до огнестрелните оръжия – те бяха по-скоро израз на стъпалото, което заемаше по стълбата на властта. Само два пъти му се бе налагало да ползва друг инструмент освен бухалката: електрошок (по-скоро от отегчение, отколкото от необходимост) и газов пистолет (при една инфарктна ситуация с изтрещял наркодилър, който му скочи, без да знае с кого си има вземане-даване; Красимир Хубенов би казал, че сега оня лежи на топло, ако лично не се бе постарал в килията му да е зверски студено).

Но защо беше този култ към бухалката? Отдавна бе установил, че един удар с нея е в състояние да спести изричането на порой от слова. Затова Красимир Хубенов не се зачуди и за миг, грабна бухалката и се завърна триумфално при таратайката под светлината на прожекторите.

Дядката се изплаши и премина в отстъпление. Предвкусилите сеира оператори затърсиха най-пикантните ъгли за снимане, а репортерите и репортерките умело създаваха какофония, за да вдигнат градуса на атмосферата, преди да я изпепелят с провокативните си въпроси. Нещата бяха ясни, до болка ясни.

***

КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.

***

Новите глави на романа излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, станете дарител и използвайте бутона долу.

Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, станете мой патрон в Patreon.