– Ягодова.
– Коя Ягодова – певицата или секс консултантката?
– Малинка Ягодова – певицата. Консултантката се казва Ягодка Малинова.
– Ааа, все ги бъркам. Певица, секс консултантка… Като се замислиш, няма кой знае каква разлика.
– Прасчо, не омаловажавай таланта на момичето. Да я чуеш само как пее класическа опера.
– Ужасно.
– Като ангелче е.
– Не, аз не за пеенето ѝ, а за класическата опера като… изкуство, Козичке.
– Секс консултантката изчезна от телевизора. Започнала да дава частни уроци, викат, понеже там били парите.
– Значи се е уредила. И какво ще прави Малинка Ягодова при С. А. Танински?
– Как какво? Ще изпее новото си парче „Парите ти са моята душа“. Трябва да го чуеш, много е хубавко.
– После?
– После са някакви злета – професори ли бяха, журналисти ли, адвокати ли. Хора с дипломи: изкуствени интелекти.
– И чий го търсят в телевизора?
– Граждански права и свободи, май така казаха.
– Учени, учени, а не могат да запомнят, че променихме конституцията и вече са граждански права и слободии – въздъхна Красимир Хубенов.
– Некомпетентни простаци.
– Знаем ги тия, няма да им дойде акълът в главата.
– Че как да им дойде, Прасчо, те са университетски преподаватели.
– Вярно бе.
Красимир Хубенов извади от гардероба бяла риза, отрупана с пайети.
– Дали не е прекалено безлична?
– По-добре да си обран – посъветва го Пенка.
Красимир Хубенов трупаше панталон след панталон върху леглото, тъй като не можеше да прецени кой от тях ще си пасне с ризата.
– Ааа – плесна се по челото Пенка. – Специалният гост на Танински тази сутрин е главният прокурор.
– Главният прокурор ли? Че защо?
– Нали оправя съдебната система човекът. Работи неуморно, всички виждаме.
– Истински патриот, Козичке! Най-сетне някой да започне масова акция срещу изродите, които отказват да вземат рушвети. Само така ще се оправим, вярвай ми. И оня общински съветник, дето не ще и не ще да се пречупи, колкото и пара да му бутат. Независим бил, независим щял да си остане – аре у лево!
– Престъпник!
– Именно, Козичке, държавата се напълни с престъпници. Да беше само да не вземат подкупи, иди-дойди. Ама и справедливост са започнали да искат.
– Добре че е полицията.
– Колкото и да ни пази, полицията е с вързани ръце. Нищо не може да направи без прокуратурата.
– Без главния прокурор сме заникъде, да е жив и здрав.
– В това е майсторството на Десен Леваков, Козичке. Преди пет години никой не беше чувал за лицето, което сега е главен прокурор, но Десен Леваков си го хареса и го бута, бута. И като трябваше да сменяме главния прокурор, хоп – имам човек, вика. Отвори му се парашутът на това момче. И диплома си купи, и всичко.
– Десен Леваков си знае работата, Прасчо. Той толкова те цени.
– Само да свърши тая проклета съдебна реформа. Народът се нуждае от…
Умората от последните седмици се стовари върху Красимир Хубенов и той седна на леглото, иначе нищо чудно да се беше проснал на пода и да си беше счупил я крак, я ръка, я нокът.
– Ще те изяде тоя народ. Толкова го мислиш, че съвсем ще се стопиш. Шкембе не ти остана!
– Ще ми яде народът, да не казвам какво ще ми яде.
– Ще пусна по едно кафе – рече Пенка, погали депутата по темето, а на излизане от стаята събори една шикозна и масивна ваза, която се спраска на ситни парчетии.
– Толкова си фина – очарова се Красимир Хубенов.
За него нямаше нищо по-сексапилно от звука на счупено, предизвикан от жена. Беше се запознал с Пенка в зората на кариерата си като политик. Тогава тя следваше Международни сношения (специалност, наследничка на античните Международни отношения) в Първи люлински университет и работеше в тузарски ресторант в центъра, където се събираха мастити бизнесмени, и което беше по-важно – техните синове, включително Красимир Хубенов, който до ден днешен разправяше как една вечер, докато обядвал там с една сюрия високопоставени чиновници, тя потрошила огромен поднос с чинии, при което едно свинско ребърце чукнало по главата министъра без кредитна карта на съседната маса. На следващото преминаване изпуснала на земята единайсет чаши уиски, ледът се разпилял по пода в заведението, някакъв тъпак се подхлъзнал и си строшил главата. Раздавала се до края на вечерта, не че се стараела, просто си била такава. Накрая сметката сочела, че е счупила 128 чинии, 43 чаши и 13 салатиери, без да броим паниците, а Красимир Хубенов я обичал с целия си стомах – лудо, до откат и сърцето му спирало при звука на всеки следващ разбит в земята предмет. Веднага ѝ предложил да излязат на кино, тя се съгласила. За жалост в киното не продавали нищо чупливо, но Пенка напомнила за себе си, като разсипала две кутии с пуканки на съседния стол и поляла къдравия дългуч на предния ред с ко̀ла.
Това било достатъчно, за да се стигне до брак.
Пенка Хубенова се възползваше от този натурален афродизиак, когато се наложеше. Нещо повече, тя се разпищоли в трошенето докрай. По този начин беше в състояние да върне усмивката на Хубеновото лице, когато ѝ скимне.
– Ох, Козичке! Я ела насам при батко – с настървение рече депутатът.
– Какво говориш? Та ти не можеш да пееш! – престори се на недостъпна тя.
– Ти ела, пък друга песен ще запееш! – намигна ѝ палаво Красимир Хубенов.
Депутатът я грабна на рамо, плесна я по дупето, тя се разкикоти, той я просна на леглото и скочи върху ѝ.
– О, Прасчо!
– Козичке!
– Ще закъснееш!
– Ще съм бърз.
– Ама не припрян, нали?
– Припрян? Не се заяждай!
– Не се заяждам, откъде ти дойде на ума?
– Каза, че съм припрян.
– Просто понякога, когато си под стрес, претупваш нещата.
– Никога не съм претупвал нещата, Козичке!
– Добре де… Давай… Стреляй.
Красимир Хубенов се вдигна от леглото и се надвеси над Пенка.
– Винаги върша всичко, което трябва.
– Не го казах в този смисъл, Прасчо.
– Няма значение в какъв смисъл си го казала. Каза го!
– Оф…
– Влизам в банята.
– И ще ме оставиш така?
– Ами не искам да съм припрян с теб.
– Защо го правиш, Прасчо?
– Кое?
– Обиди се!
– Аз не се обидих, Козичке. Ти ме обиди!
– Не се хващай за думите.
– Сега пък съм се хващал за думите.
– Дай да те хвана за…
– Остави. Колкото по-бързо се приготвя, толкова по-бързо ще ти се махна от главата.
Красимир Хубенов метна на гърба си черен халат с извезани златни зайчета на сребърна поляна и с взлом влезе в банята.
***
КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.
***
Новите глави на романа излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, станете дарител и използвайте бутона долу.
Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, станете мой патрон в Patreon.