Момичето, с което меланхоличният младеж току-що е се е разделил след двугодишна връзка, е било пушач и най-противният му навик е бил да хвърля фасовете си на земята. Младежът често й се е карал за тази свинщина и се е опитвал по какви ли не начини да я отучи, но с отминаващите месеци е осъзнал, че това е невъзможно и накрая се е отказал и само й е мрънкал от време на време.
През първата седмица от раздялата се е наслаждавал на отдавна жадуваната свобода. Когато си във връзка, винаги трябва да се натаманявате, а оставането сам те кара да се чувстваш виновен.
През третата седмица не го свърта вкъщи и излиза на дълги разходки. Погледът му е забит в земята, където открива фас до фас.
– Не разбирам защо го правиш? Отвратително е! – казва често по силата на навика, а после се сепва и продължава разходката си.
На четвъртата седмица при гледката на поредния фас той се умилява, навежда се над него, малко остава да го погали, в очите му напират сълзи. Той се надига едва-едва и се запътва към следващия, където повтаря този ритуал с учудващо упорство.
– Тя е спряла цигарите – среща го един негов приятел, но младежът нищо не чува. Вече има цяла колекция от фасове с червило и трескаво търси следващата находка.
Три месеца по-късно на един концерт той се запознава с момиче с остри черти. Говорят цели два часа около високата маса пред клуба. Момичето е симпатично, но пали цигара от цигара и пепелникът се препълва с фасове. Тъкмо решава да й предложи да се видят на следващия ден, когато нещо му става. Млъква. Грабва пепелника, изсипва го на пода, замръзва, опомня се за миг и казва:
– Не разбирам защо го правя! Отвратително е!
***
Ако разказът ти харесва, можеш да ме подкрепиш тук. Ако ми станеш патрон в Patreon, ще получаваш допълнително съдържание: месечен отчет на творческата ми дейност, първи достъп до други текстове, а при някои абонаментни планове – писане на честитка за твой любим човек, писане на стихотворение за теб или твой приятел и др.
***
Фотография: Иван Димитров©