В събота вечер, както обикновено, я заведох на кино в мола. Нямахме идея какво ще гледаме. Свикнали сме да решаваме на място. Даваха „Роки 34“, „Джурасик парк 21“, „Умирай трудно 12“, „Мисията невъзможна 25“, „Осемнайската на Оушън“, „Междузвездни войни 27“ и „Трансформърс 31“. Колебаехме се между „Джурасик парк 21“ и „Осемнайсетката на Оушън“. Аз харесвам динозаври, а приятелката ми – Джордж Клуни и Брад Пит. Не разбирам защо, те отдавна прехвърлиха седемдесетака. Направо им съчувствам. Динозаврите никога не остаряват. Е, тъй като съм джентълмен, избрахме старчетата. И трябва да призная, че все още си ги бива. Филмът беше чудесен. Ограбваха продуцентска къща, като за целта влизаха в ролите на лоши актьори. Бяхме си взели кола, пуканки и от онези дребни сладкишчета, дето преди няколко месеца ги пуснаха по кината в моловете. Фен съм им – не мога да им устоя и всеки път си купувам. Обичам да се глезя. Какво да се правя?
Вечерта щеше да бъде перфектна, ако не бяха ония дъртофелници зад нас, дето не спряха да се оплакват. Не били доволни накъде отива светът. Искали да гледат истински филми. Нещо авторско, а не поредното продължение. От години не снимали нищо освен продължения. Едно време какво било киното! Не като сега – предъвкване на познатото до безкрай. Историите били неочаквани. Имало филми без щастлив край (ето това съвсем не мога да го повярвам!) Случвало се да се разплачеш на филм. А черно-белите филми? Чиста философия в действие! Имало режисьори, които променяли стила си във всеки филм. И други, които веднага си щял да познаеш, дори филмът да няма надиси. А днес, измърмориха, гледаме един филм отново и отново, но с различни актьори, музика и режисьори. Изобщо, заключиха те, киното е мъртво.
Изнервих се. Дъртофелниците плямпаха през целия филм. Аз съм търпелив човек и си траех, ама като ми кипна. Обърнах се към тях и с риск да подразня останалите зрители им креснах.
– Спрете да говорите! Това на нищо не прилича! Дъртофелници с дъртофелници! Изобщо не разбирате от истинско кино!
***
Ако разказът ти харесва, можеш да ме подкрепиш тук. Ако ми станеш патрон в Patreon, ще получаваш допълнително съдържание: месечен отчет на творческата ми дейност, първи достъп до други текстове, а при някои абонаментни планове – писане на честитка за твой любим човек, писане на стихотворение за теб или твой приятел и др.
***
Фотография: Иван Димитров©