извън деня извън нощта си ми
дай ми малко от смъртта си ми
КЪВЕТОЯПРОСТОРСТЕБЕ БЕ
от балкона балон свобода ми мEташ вътре
ми тече в тоя бункер смърди на мухъл пикаеш търчим
с метални тръби ломим ламарини падат в прах страх ах
пищи трещи ни всичкото
с лед се налъхАх бе взЕми го това деветдесетарско лято в глезена
падам фиркан с бензин на скалите в созопол си
търся буквите дет ми ги изби от устата кошмарите
ти ги папка глутница улични кучета на фестивална в три сутринта
ебал съм му всичкото на света ме излъга
разказваш си разкъсванията си разкъсваш разкъсванията
кървящо коляно на площада на шест бездни
електрошокове в пет сутринта си мислиш как
не искаш да мислиш се чувстваш как не искаш да чувстваш се
хапеш как не искаш да хапеш си
миналото си изтръсквам от джоба аре да менкаме глей глей
баси берлинския димитровградски непалски софийски битак убитак до
уокмен до арда качак до секънд хенд книжарница в токио до
драйфане на мокет до ей са вече ше си срежа вените с макетното
ножче под леглото до два месеца от камен бряг до синеморец
на три разговора с наште и три пощенски превода
пирогов си ми
блъскам врати на затворени лекарски кабинети със строшена
глава на купон на тринайсет си ми баси годините
ни станАха деветдесетарски евъргрийн с мирис на
ацетон пушек видео мастило коз таван и кенеф
веднъж си ми винаги си ми рифът на cowboys на portishead си ми
ТИСЕЩАШЛИСЕБЕ
мисълта беше чувство а чувството мисъл след
пънк концерта потта ни говори планина ни е
вътре некви грабливи птици ни изкълваха съмненията праскаш
ме като море в дробовете с това съзнание бе
думите ти ми опарИха рамото
значение на смисъла си ми сърдечно пого си ми
на петнайсет сме седим на потрОшена пейка
във парка
невинност в кубинки
светът е небе
***
Ако стихотворението ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу.