Котешкият дзен | Мърканици

Котешкият дзен стоеше на колата и мъдро ме гледаше изпод оранжевите си вежди, сякаш ме изпитваше нещо, въпреки че за какво му е на котешкия дзен да изпитва едно човешко безпокойство – нима може да има нещо по-парадоксално от това?

Не съм виждал други такива същества, които да са толкова над нещата, колкото е котешкият дзен и аз дълго съм се питал защо е така. Струва ми се, че умението на котешкия дзен да стои на нещата му дава способността лесно да се озовава над тях. Аз съм виждал котешки дзен да стои на камък, маса и автомобил, пред очите ми котешкият дзен се е катерил по дърво, спирал е на някой прозорец и се е изкачвал върху покрива на някоя къща. Веднъж котешкият дзен дори ми се прозя от един висок комин, а аз го гледах, стъпил здраво на земята, там долу, в ниското и се възхищавах на величието му.

Котешкият дзен стои над нещата не защото е дзен. Той стои над нещата, защото е котешки. Първият синоним на думата „котка“ е думата „дзен“, а първият синоним на думата „дзен“ е думата „котка“. Това е точно толкова вярно, колкото и че първият антоним на думата „дзен“ е думата „човек“.

Първите дзен учители са се учили директно от котките и в чест на тази духовна връзка първите коани са се казвали коткани. Един ден обаче човешкото безпокойство го досрамяло и превърнало котканите в коани, за да скрие котешката етимология на понятието. На човешкото безпокойство много му се искало да докаже на себе си, че може да постигне духовен мир, чийто произход да не е с островърхи уши.

Котешкият дзен се отнесъл равнодушно към тази фалшификация, защото в качеството му на котешки (а не на дзен) за него духът не бил нито котешки, нито човешки, а и авторство нямал. А днес вместо да си блъска неспокойната човешка глава, опитвайки се безуспешно да достигне просветление, човешкото безпокойство е осъзнало някъде вътре в себе си, че на повечето човешки безпокойства просветлението им е твърде чуждо, че да го постигат. Затова човешкото безпокойство е предпочело да се обгради от котешки дзенове.

В резултат на тази човешка политика котешкият дзен стоеше на покрива на една кола и ме гледаше, защото той беше над всякакви покриви и над всякакви коли, а аз бях едно човешко безпокойство, затрупано не само от кола, но и от телефон, апартамент и от толкова десетки и стотици неща, на които котешкият дзен никога не би позволил да го затрупат. Той ме гледаше оттам, а аз му благодарих и потеглих, защото трябваше да свърша много неща, а нещата ме притискаха със своето свършване.