Ти си будистки храм в планинско езеро, любов моя,
водите ти са бездънни, облаците сияят, небето се
вглежда замечтано по теб и въздъхва, пролетен
цвят пада край лодката ми, когато минавам
през дървени двери, от които ме гледат двама
самураи. Прокарвам пръст по повърхността
на водата, как искам да плувам, да цопна
в недрата ти бистри, да крещя от студено,
да събудя в покоя безмълвен ума и сърцето.
Червените рибки плуват под древната дървена
статуя на будния Буда. Планините обграждат
със ехо и кикот зелено начало. Отражението на
дървото е по-истинско от самото дърво. Лодката
плава към теб, любов моя. И очите ми лъхат те
с дъх на дантели, с пясък от хубост, с пяна от
дните, в които не съм те сънувал. Но сега съм
пречистен и нов, и дете съм игриво, което
убива невинно риби и жаби, и змѝи към дъното
със камък завързва, с усмивка. А лодката плава
към теб, любов моя. Плава ли плава. И ето,
най-сетне аз стъпвам на твойта библейска
повърхност. Полюшквам се с ритъма с твойта
основа. В твойто предверие с длето в ръката
молитва за прошка изсичам. Обгръщам протяжно
изобилния храм като слънце планета. Обхождам
смирено своя край и начало. И галя със трепет
твоята дървена кожа. И вдъхвам вековния мирис,
във който се носят легенди просторни за световен
генезис. За моето раждане в твойта утроба. За твоето
раждане в моята мъжка утроба. И падам, с челото си
твоето дъно целувам. Мокря се, съхна, отварям вратата.
Навлизам във храма с поклон и прегръдка.
С пърхане. Срамежливо-безсрамен монах
с броеница из пръсти. Във въздуха носи се звън
на камбана. Носи се дъхаво твойто сияние.
И ритмично почукване на будистки учител.
И аз най-сетне притихвам, защото те има.
И лягам във твоето тяло, свещено
във него навлизам. Откривам себе си
вътре. Вътре колко намирам! Ти откриваш
се в мене. Вселени сме ние, кръжащи в
полет безумен, всевечен и преходен. Дзен
коани сме ние. Изграждащи всички сезони.
Пролет, лято, есен, зима и отново пролет.
И така до безкрая. И така – до началото.
2016 г.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. По този начин ми показвате и че има смисъл да поддържам сайт с две или три публикации седмично.
Също така можете да станете мой патрон в Patreon.