Чуй ме, Дионис, неверникът моли за твойто внимание,
свят е светът, но потъва на смисъла корабът, скъсани
мятат се в светлото ритмите древни, езически, пътища
много, неводещи никъде, чуй ме, разпадат небето на
атоми, чупят десетки магии, убиват безжалостно
всички мистерии, хвърлят пластмаса на всеки Олимп и е
кухо и празно дори и пиянството, виното въздуха
свършва, а носеше някога то кислород и насищаше
нашите струни с божествени чувства, светът е превзет, Апо-
лон е на власт със онази измамна естетика: хубост, а
грозното гонено бяга към вкъщи, приличие, казват и
равенство, братство, но лъжат, тръбят светлината, а мракът раз-
гръщат, потъва на смисъла корабът, дави се чудото,
чуй ме, Дионис, бори се, ти имаш изкуството, сцената
свята немее пред твойто величие, плачат поетите,
дишат актьорите, падат във Хадес с любов музикантите,
битката тежка е, тя е жестока и кой ще смени инди-
видите паднали в тази борба, опустява светът и е
скръбно, сълзите се ронят по нашите бузи, но знаем, че
има Дионис, но знаем, смехът ще избие под мократа
сол на тъгите, да, чуй ме, Дионис, бори се, не давай на
слепите вярата, водят ни в своята сляпост уверено,
ние се смеем и пеем, възвръщайки твойте мистерии,
чуй ме, Дионис, войската духовна сега се строява и
теб призовава, ела и води ни, ела, няма връщане.
11.08.2017
***
Представете си, че свиря на китара в подлеза. Ако ви харесва как съм изсвирил стихотворението горе, хвърлете някоя монета във виртуалната ми шапка. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©