Когато се виждат на до болка познатия паметник, където хората от години не спират да си уговарят срещи, момичето изважда мобилния си телефон и го изключва.
– Харесва ми мисълта, че има моменти, в които само един човек знае къде си. Както ние тук седим точно тук. Хубаво ми е, че сега този човек си ти.
Честно казано на него му е все тая къде ще бъде на картата на света. Ще му е еднакво хубаво в някой краен панелен квартал и в Ню Йорк, на Черноморието и в Индия, във Венеция и на Перловската река, в Андите и точно ей тук, на този паметник, където някой винаги има среща, а някой друг винаги закъснява. Географското местоположение няма никакво значение. Стига тя да е до него, разбира се.
Разказът е включен в сборника „Силата на думите“.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©