Писателят иска на напише роман за ненаписаното. За това, което литературата подминава и премълчава. За третостепенните герои, които имат по една-две реплики. За това, което остава извън сюжета. За Разколников в Сибир. За живота на Дийн Мориарти преди и след „По пътя”. За детството на Дон Кихот. За събития, които никой не би си и спомнил. За скучното и неслучилото се.
Писателят е вдъхновен и трупа огромно количество материал в продължение на година и половина. Всеки път тъкмо преди да започне, се появява още нещо. Той се дави в този океан и не намира спасителен пояс, за който да се хване. Преди да потъне напълно, се отказва. Ненаписаното е твърде много, за да се побере в книга.
***
Представете си, че свиря на китара в подлеза. Ако ви харесва как съм изсвирил кратката проза горе, хвърлете някоя монета във виртуалната ми шапка. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©