Понякога погледът ти е като чужд език. Опитвам се да го разчета, а не разбирам почти нищо. Чувствам се като пътешественик в непозната страна. Вървя по улицата на забутано селце. Търся къде да пренощувам. Знам само няколко основни думи: здравей, довиждане, хляб, вода, наздраве, колко, благодаря, гладен, къде, книга, да, не, сирене, помощ. Всичко останало е пълна мъгла. С изключение на това, че те обичам.
Разказът е включен в сборника „Силата на думите“.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©