Тази есен той се отказва от реалността и заживява в съня си. През деня ходи на работа в пощата, не се е отпуснал и всичко върши както трябва, но истинският му живот започва с лягането в леглото вечер и с потъването в нежни, копринени сънища. Добре си живее така. Не може да се отрече. Но след като изкарва месец и половина в сънищата, той преценява, че и там се нуждае от квартира. Друго е, като се налудуваш, да има къде да се прибереш. Иначе рано или късно сънуваното ти тяло се скапва физически. С нуждата от квартира се появява и нуждата от пари. И сега като се прибере от работата в пощата, заспива и отива на работа в съня си. А всяка работа изморява, така че като вечер се върне в новата сънувана квартира, директно се просва на матрака и заспива. Почива си най-пълноценно, когато заспива в съня си. В този втори сън всичко му се струва по-добро от реалността и от първия му сън. Малко по малко в главата му се прокрадва мисълта да заживее в съня, в който заспива насън. Само трябва да си намери работа във втория сън, защото вече знае, че без квартира животът дори насън не е лесен. А това значи, че ще има и трети сън, и четвърти, и пети. Един бог знае колко дълбоко в сънищата може да стигне и дали накрая няма да се изгуби някъде там. Но за него това няма никакво значение. Важното е да се работи и да се спи. Това е всичко.
Разказът е включен в сборника „Силата на думите“.
***
Ако текстът ви харесва, можете да ме подкрепите, като използвате бутона долу. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©