Разузнавачите ме наблюдаваха изпитателно и ме измерваха с очи, мустаците им задълбочено потрепваха и ми се стори, че тихо си измъркват нещо, само че бях твърде далеч, нямаше как да ги чуя, нали слухът ми не беше съвършен като техния, аз понякога едва чувам как ми викат името, а какво остава за едно тихо и конспиративно мъркане на внимателни котешки разузнавачи като тези, които ме наблюдаваха внимателно и ме измерваха с очи?
Казвам разузнавачите, но не знаех нищо за тях. Знаех само, че ме следваха по някаква тяхна си работа и когато седнах в барчето, веднага откриха удобна за тях наблюдателна позиция и от нея ме изучаваха с пълното си котешко внимание. Всъщност не знаех дори дали бяха разузнавачи, но това е друг въпрос. Впрочем впечатлението ми е, че всички въпроси са едни и същи, колкото и да приличат на други. Това също е друг въпрос.
Моето внимание очевидно не е котешко, но и не работи като хората, което не значи че не е човешко. Само човешките неща могат да работят като хората или да не работят като хората, а моето внимание определено не работи като хората. Това е, защото вниманието ми е като малките деца – то обича да си играе и да нарича играта работа. С напредването на възрастта обаче става обратното – работата става игра. Сега играта е този текст за разузнавачите, който ме поведе в тази посока – аз се опитвах да изработя текста, а текстът ме изигра и ме докара дотук.
И тъй като разузнавачите все пак ме наблюдаваха от своята позиция, докато пиех кафе в заведението, аз реших, че те са виновни за това, че текстът ме изигра и потегли накъдето си иска. Аз не съм разузнавач. Откъде накъде вината ще е моя? Вината не е и на текста, защото той е текст, а сами по себе си текстовете не могат да имат вина. Виновни са външните обстоятелства, ако може изобщо да се каже, че обстоятелствата са външни и че има обстоятелства.
Разузнавачите, така си мисля сега, през цялото време се правеха, че наблюдават действията на тялото ми, а всъщност са наблюдавали мислите ми. Играли са си с тяхното лъкатушене като котка с кълбо прежда. Значи всъщност не бяха разузнавачи, те си бяха чисти шпиони. А аз бях паднал в котешките им лапи. Сега единственият начин да се откъсна от тях е да спра да пиша този текс…