Тази пролет в София се случи произшествие.
Дългогодишният депутат от Партията на обединените популисти Красимир Хубенов живееше в просторна триетажна къща в Бояна: с басейн, няколко гаража (предназначени за любимите коли на политика, нелюбимите ги държеше по трите си вили – планинската, селската и тази на морето) и всички останали потребности за нормалното протичане на човешкия живот, които профаните наричат екстри и чието километрично и монотонно изброяване ще ви спестим. Ще добавим само, че над внушителната порта в шестметровия зид, който обграждаше къщата на политика, със златни букви и стъклен прах бяха изографисани думите: „Глас народен – глас Божи“.
Тази сутрин Красимир Хубенов се събуди тъкмо навреме, така че тялото му да се е съвзело след снощния гуляй, но и без да е почивал твърде дълго, вследствие на което да остане сънен през целия ден. Още преди съзнанието му да се е избистрило напълно, той по навик включи телевизора в спалнята и в продължение на около час броди из телевизионните блокове. Това занимание както винаги го наведе на логичната мисъл, че именно той сред политиците в тази скромна и славна страна е най-фотогеничният, най-приятният и любезен събеседник и без никакво съмнение този, който най-непринудено и уместно, но също така най-твърдо и неотклонно отговаря на въпросите на журналистите.
След като набързо закуси, той влетя в банята, взе си кратък душ и се втурна да се бръсне, защото го грозеше опасността да закъснее за важно заседание в Народното събрание. Красимир Хубенов вече беше награбил в ръце самобръсначката и флакончето пяна, когато погледът му се спря в огледалото. Той замръзна на място, затвори очи за миг, отвори ги, вторачи се отново, захвърли самобръсначката и пяната за бръснене на пода и се ощипа така силно по десния крак, че извика. От шока тялото му подскочи във въздуха, той се подхлъзна, падна на пода, скочи на крака, но видът му не се беше променил ни най-малко. От мястото, обичайно заето от главата му, със сините очи, с прилежно обръснатата нула номер коса, с широките и горди устни и финия, но властен нос, го гледаше един пълен задник.
Задникът се беше разплул странично, гигантската цепка играеше ролята на уста, а над нея се извисяваха един остър и нисък нос, две свински очета и две щръкнали ушички. Брадичка изцяло отсъстваше. За още по-голяма беда, от дясната буза (понастоящем теме) стърчеше дълъг черен косъм, който не съвсем прилично се вееше из въздуха.
– Пенкеее! Пенкеее! – опита се с пълен глас Красимир Хубенов да извика съпругата си, всеизвестна милионерка, на помощ, обаче се сети, че рано тази сутрин тя е заминала на командировка, като по пътя си е завела на училище техния шестнайсетгодишен син.
– Боже! Какво ще правя сега? – отчая се той, още веднъж нададе жален вопъл и в главата му (тоест в пълния задник) проблясна мисълта, че да отсъства от парламента тъкмо в този ден беше изключено, нали щеше да се гласува негов законопроект.
Красимир Хубенов надигна самобръсначката, окастри неприлично щръкналия косъм от бузата, по-скоро по навик, отколкото от необходимост (задникът беше съвършено гладък и нямаше нужда от каквото и да било бръснене), отново се увери, че не сънува, и навлече приготвения от предната вечер костюм върху настръхналото си от ужас тяло. Той се върна в банята, сложи си афтършейв, пак по навик, пъхна няколко документа в куфарчето до закачалката, нахлузи на краката си най-новите си обувки, приглади костюма, изпъчи се пред огледалото и едва не припадна. Над безупречното му облекло най-нагло се пъчеше все същият пълен задник и наперено се тресеше, сякаш му се хилеше не в лицето, ами в… Не! Това не може да е истина! Ала стрелките на часовника не проявяваха разбиране към неговия проблем и педантично отброяваха своя ход.
– Да става каквото ще – промърмори той. – Мен хората са ме избрали заради това, което представлявам. И какво като вместо глава имам задник? Всяко чудо за три дни.
Едва изрекъл последното, Красимир Хубенов се опомни. Три дни ли? Не, стига, какви три дни? И три часа не можеше да изкара с това нещо вместо глава! Не, ще отиде в Народното събрание. Ще аргументира и защити законопроекта и ще си стои в ъгъла, а когато циркът, тоест заседанието, свърши, незабавно ще отиде на лекар.
– Да! Точно така ще направя! – каза си той и сложи на пълния задник маркови слънчеви очила.
Те никак не променяха дереджето му, дори правеха гледката по-бутафорна, но зад тъмните им стъкла някак не се чувстваше така уязвим пред света, колкото по гол, с извинение, задник. Депутатът хлопна вратата зад себе си и се запъти към колата.
***
КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОМАНА.
***
Новите глави на романа ще излизат всяка събота в 8 сутринта. Ако искате да подкрепите този непопулярен от издателска гледна точка експеримент, можете да станете дарител и да използвате бутона долу. Ако искате да получавате новата глава от романа една или две седмици по-рано от останалите читатели, можете да станете мой патрон в Patreon.