Северното сияние светеше със своята скандинавска светлина пред един копирен център. Когато погледнах северното сияние, сякаш се телепортирах сред студовете и ледовете на Севера, затова се опитах да не се взирам твърде много в него, беше ме страх, че ще измръзна. Има сияния, които могат да те стоплят, а има и сияния, които могат да те вледенят. Северното сияние беше от тези, дето могат да те вледенят и аз потреперах. Потреперах и побързах да го снимам, при което установих, че северното сияние обича да позира и е доста фотогенично.
На мен ми беше приятно да му направя две снимки и при други обстоятелства сигурно бих продължил фотосесията, само че усетих как една миниатюрна ледена прашника влиза в окото ми и започва да расте. Когато се откъснах от северното сияние и поех по стъпките на деня си, от окото ми потече топла сълза, която мигом стопи ледената прашинка, обаче около северното сияние тая топла сълза беше невъзможна. Около северното сияние сълзите можеха да бъдат само от парчета лед.
***
Мяу! Искам пауч! Писнаха ми гранулите! Искам сьомгено мяукомство! Искам риба тон десертче! Дари пари за лакомство тук. Или ми стани коткотрон в коткоPatreon.
***
Фотография: Иван Димитров©