На всички киноекипи
– Каква е следващата сцена, която ще снимате? – попита журналистът, дошъл на снимачната площадка специално, за да напише материал за филма.
– Не знам – каза операторът. – Аз просто снимам. Кадри да има! Другото все ще се нареди някак.
– Не знам – каза звукарят. – Аз си записвам звука, но да ви кажа честно, това място е ужасно за звук. През единайсет минути прелитат самолети, а в отсрещната кооперация циклят паркет. И екипът постоянно говори по време на снимки. Това не е професионално.
– Не знам – каза осветителят. – Гледай сега. Аз да си наредя осветлението, пък те после да си снимат колкото искат. Актьорите все мрънкат, че съм много бавен, ама нищо не разбират от осветление. Нали, за да се виждат, трябва да са осветени, мамка им!
– Не знам – каза сценографът. – Ама гледай какъв декор съм направил. Бомба, а? Да ти е кеф да снимаш в него!
– Не знам – каза вторият асистент режисьор. – Аз знам коя е сцената и кой дубъл правим. И кой обектив ползват зная, ама грам идея си нямам какво точно снимат.
– Не знам – каза актьорът. – Но ролята се получава. Въпреки че си е мъка. Всички ме занимават, говорят си с мен, тупат ме по рамото. Ами как да се концентрирам? В чуждестранните продукции почти никой няма право да говори с актьора… И много бавно се снима! Това осветление по пет часа го правят. Аз последен научавам какво ще снимаме. Питай някой друг!
– Не знам – каза гримьорът. – Аз само им правя грима.
– Не знам – каза първият асистент оператор. – Важно е фокус да има, щото без него нищо не става.
– Не знам – каза шофьорът. – Актьорчетата постоянно закъсняват сутрин, като ги взимам. И все са едни такива намръщени. Мен знаете ли кой ме е учил? Най-добрият филмов шофьор. Той ме открехна, че от шофьора по-важен в киното няма!
– Не знам – каза продуцентът. – Само да снимат! Опитват се да ми извият ръцете за още снимачни дни, но това няма как да стане, защото просто няма пари! Да завършат снимките, а каква е следващата сцена – това е най-малкият проблем.
– Не знам – каза скриптърът. – Но ще снимат с костюмите от третия снимачен ден, леглото е неоправено, а на мишената са забити две стрелички. Третата е забита в стената. Никакви грешки няма да допуснем!
– Не знам – каза режисьорът. – Аз само ги режисирам…
***
Представете си, че свиря на китара в подлеза. Ако ви харесва как съм изсвирил кратката проза горе, хвърлете някоя монета във виртуалната ми шапка. Също така можете да станете мой патрон в Patreon.
***
Фотография: Иван Димитров©