На Аманда Горман
Това стихотворение, това стихотворенийце,
ако и това определение не му е прекалено,
не може нивга да крещи, не може да тропа,
не може да се пъчи и да се изказва с увереността
на този, който знае кое, къде и как трябва да бъде поправено.
Това стихотворение, това стихотворенийце
е старомодно, то знае, че нищо не знае,
и вярва, че не можеш да го разбереш, без да си го почувствал,
но можеш да го почувстваш и без да го разбираш,
то охка посред счупеното, изоставеното и забравеното
и пъшка и се тръшка в неработещото.
Защото как да съществуваш в неработещо?
И как да се провираш из картата на този град,
впримчен в лабиринта на еднопосочните улици,
които до една се оказват задънени?
Пътува му се, но светът го плаши.
То чака полета си на летището на изписаното –
един жесток и красив телепортатор,
който ще го разгради на съставните му части,
за да го съгради отново в друга вселена:
нов живот на същото,
но не и същият нов живот.
И шепти като мантра.
Всички души, всички цветове на кожата,
всички континенти, всякакви разбирания,
всички сме едно, но едно не е всичко.
И говори като приказка.
Имало едно стихотворенийце,
което се нуждаело от кожух,
но шивачите не могли да му ушият кожух,
защото белокожите двайсетгодишни шивачи
трябвало да шият кожусите
на белите двайсетгодишни стихотворения,
а чернокожите трийсет и пет годишни шивачки
трябвало да шият кожусите
на трийсет и пет годишните стихотворения от женски пол.
Точно сега наоколо нямало
шивач-албинос на петдесет и две години,
шест месеца, двайсет и девет дни, три часа и осем минути,
който да ушие кожуха на стихотворенийцето,
та то зъзнело, било пред разболяване.
И накрая казало
това, което трябвало да бъде казано,
което всички очаквали да чуят,
което щяло да съгради разрушеното,
да оживи умиращото,
да поправи неработещото, счупеното.
Ала вече никой не разбирал езика му,
а и да го разбирал, нямало да го преведе,
че да го чуят.
2023 г.
***
Подкрепете ме, като използвате бутона долу. По този начин ме мотивирате да поддържам по 2-3 публикации седмично в сайта.
Станете мой патрон в Patreon, за да получавате ранен достъп до моите текстове и за да се възползвате от другите опции за патроните ми, между които: стихотворение-честитка веднъж годишно, писане на разказ специално за вас и курс по творческо писане веднъж годишно.
***
Фотография: Иван Димитров©