Току-що бях пролял кръв в университетската лаборатория, за да проверя дали тялото ми няма нищо против някой от органите ми или някой от навиците ми, и минавах покрай медицинската библиотека, когато забелязах свободата – беше се свила на кълбо в храстите и отначало се притесних за нея. В главата ми прехвърча̀ мисълта дали това не е трупът на свободата, но бързо видях, че свободата диша и зарадван, се взрях в нея. В не толкова широката държава бушуват протести, валят оставки. Хората се надяват да разбият дълбоката държава, пък аз да срещна свободата по този начин.
Когато се наведох да снимам свободата, тя усети присъствието ми, обърна се и ме погледна, сякаш бях някаква бълха, която нарушава спокойствието ѝ. И аз наистина бях бълха, поне така се почувствах пред свободата, защото си дадох сметка, че в сравнение с тази свобода аз винаги ще остана роб на човечеството, докато свободата не може да бъде роб на свободата, защото самата идея да бъдеш роб на свободата е абсурдна и смешна.
Успях да направя само една снимка, искаше ми се свободата да отвори повече очите си, опитвах се да я окуража, но тя не ми обърна внимание, обърна ми гръб, сви се на кълбо и затвори очи. И аз напълно я разбирах, за какво ѝ е на свободата да обръща внимание на едно робство, докато си лежи в храстите и дреме? И аз да бях свобода, и аз нямаше да обръщам внимание на робството.
***
Мяу! Искам пауч! Писнаха ми гранулите! Искам сьомгено мяукомство! Искам риба тон десертче! Дари пари за лакомство тук. Или ми стани коткотрон в коткоPatreon.
***
Фотография: Иван Димитров©